Съдба

1

Гледна точка на Елизабет:

Лежах си на леглото със слушалките
и слушах Highway to hell когато мама влетя в стаята ми и се наложи да прекъсна удоволствието си.

- За бога мамо, ще счупиш вратата, какво става? - казах й като си свалях слушалките, а тя беше ухилена до уши.

- Елизабет Суон, приготвяй се, довечера имаме гости! - страхотно, поредните гости, които не искам да виждам...

- Кой ще идва пак?

- Изненада, скъпа. - намигна ми и аз завъртях очи.

- Нужно ли е и аз да съм там?

- Не е нужно, задължително е! Ще направя лозови сърмички, на тях няма да им откажеш. - удари ме по болното място...

- Ох добре, от мен да мине.

- Повярвай ми, това ще бъде най-хубавата изненада. - целуна ме по челото и излезе от стаята ми.

- Да се надяваме... - казах си и отново си сложих слушалките.

Гледна точка на Уилям:

Разглеждах Фейсбука си когато мама влезе в стаята ми с гръм и трясък.

- Какво става, ще изкъртиш вратата? - казах й, а тя не спираше да се смее. - Ще ми кажеш ли или трябва да гадая?

Тя се успокои малко и ми каза:

- Уилям Търнър, отмени всичките си планове за довечера, защото ще ходим на гости! - супер, поредната вечер при приятели на майка ми...

- Къде ще ходим пак? - попитах раздразнено и леко нервно, защото въобще не ми се ходеше пък и щях да излизам с момчетата.

- Изненада е миличък, но повярвай ми, това ще бъде една много красива изненада. - каза ми потайно. - А и освен това ще има лозови сърмички, знам колко много ги обичаш. - това вече привлече вниманието ми.

- Добре, но това ще бъде за последен път! - казах й, а тя беше повече от доволна.

- Страхотно, в 18:00ч. ще тръгнем. - отвърна ми и излезе от стаята.

Гледна точка на Елизабет:

Вече е 18:00ч., а гостите ни ще дойдат в 18:30ч. и за това започнах да се приготвям. Попринцип не се контя много затова реших да облека черни прилепнали дънки и тениска на AC/DC. Реших да оставя косата си пусната. Погледнах се в огледалото и видях, че имам торбички под очите. Не се учудих, все пак уча медицина и уча посред нощите. Сложих си малко коректор, спирала и безцветен гланц за устни. Огледах се за последен път и слязох долу при мама. Тя тъкмо слагаше ястията на масата. Изкашлях се леко за да ме забележи и тя вдигна поглед към  мен.

- Ния, изглеждаш прекрасно! - видях сълзите в очите й.

- Мамо, това са най-нормални дрехи, не е кой знае какво.

- Не е заради това...колко си красива само! - засмях се и я прегърнах. Обичах майка си. Винаги можех да й споделя всичко, без да се замислям. Баща ми...всъщност никога не съм го виждала...А да не би...да не би него да чакаме в момента? Не, няма как, мама е сложила прибори за още двама човека. Пък и тя беше прекалено развълнувана...звънецът ме изкара от мислите ми.

- Тук са! - развълнувано каза майка ми, изтри сълзите си и се затича да отвори вратата. Аз останах в трапезарията, реших да ги поздравя тук за да не бъдем всички на вратата. Пооправих си леко косата и зачаках. Чух смях и неразбираеми изречения, защото вратата беше далеч от трапезарията. Задържаха се дълго там и реших да отида при тях.

- Мамо, идвате ли? - тя се обърна към мен и тогава вече разбрах защо беше толкова развълнувана.

- Уилям...

- Елизабет...

____________________________________________

И такаа, това е началото на новата ми история! Надявам се да ви хареса и много скоро очаквайте следващата глава! ❤