Съдба

2

Гледна точка на Елизабет:

Не очаквах това. Не очаквах някога да го видя отново. Беше толкова красив. Тези зелени очи, къдравата кестенява коса...беше прекрасен. Гледаше ме с леко отворена уста като ме огледа от глава до пети и ми се усмихна нежно. Не можах да сдържа усмивката си и се зачервих. Не спираше да ме гледа. Накрая майка ми наруши неловката тишина.

- Елизабет, добре ли си? - осъзнах се и се поизкашлях.

- Да, да, добре съм, хайде да влизаме. - казах и се запътихме към масата.

Понеже бяхме четирима, майките ни седнаха една срещу друга за да си говорят, а Уил седна срещу мен. Те веднага започнаха да си говорят помежду си, а с него само се споглеждахме.

- Има лозови сърмички, любимото ми. - каза той като си сложи няколко в чинията.

- Знам.- също си сипах и почнах да ям бързо. - Е, как беше в Англия?

- Стига Ел, и двамата знаем, че не това искаш да ме питаш. - намигна ми, а аз се замислих как ме нарече..като бяхме малки само той ме наричаше "Ел". Другите ми казваха или "Лизи", или "Ели". Не е забравил...ръкомахането му срещу лицето ми ме изкара от мислите ми.

- За какво се замисли толкова?

- Нищо. - отговорих просто и продължих да се храня.

1 час по-късно:

С Уил си говорихме общи приказки, а мама и Емилия бяха на дивана.

- Елизабет, защо не покажеш на Уилям стаята си? - не, не, не...и дума да не става.

- Не е нужно мамо. - погледнах я злобно.

- Това е чудесна идея, хайде Ел. - обади се Уилям и едва се сдържах да не го ударя. Кимнах въздишайки и се качихме по стълбите към стаята ми. Той я отвори и влязохме вътре.

- Рокерка значи... - оглеждаше стените ми, които бяха целите в плакати на рок банди. - ...точно като мен. - ококорих се, а той се обърна към мен.

- Сериозно? Кои са ти любимите банди? - скръстих ръце, а той бавно се приближаваше към мен.

- Queen, AC/DC, Metallica... - идваше все по-близо. - ...Bon Jovi... - погали лицето ми и усетих, че се изчервявам. - Nickelback и още много.

- М-моите...с-също... - заекнах от притеснение и той се засмя.

- Липсваше ми, Ел. Ще се виждаме често. Няма да те оставя отново сама. - намигна ми и излезе от стаята. Дишах тежко...Няма да ме остави отново? При тази мисъл се усмихнах. И той ми липсваше. Когато замина ми беше много тежко. Като малки бяхме неразделни. Не сме се виждали от 7 години. Още тогава си падах по него...да, казах го. Доста го харесвах. Но той замина, изостави ме. И все още не знам причината.

Слязох долу, но Уил го нямаше.

- Мамо, къде е Уил? - преди да успее да отговори, чух познат глас зад мен.

- Търсиш ли ме? - рязко се обърнах.

- Не, зачудих се къде си. - засрамих се. Разбира се, че няма да си е тръгнал. Нали майка му е тук...трябва да се успокоя малко.

- Лизи, мила, ела да си поговорим, цяла вечер не успях да те видя. - Емилия потупа мястото на дивана до нея и аз седнах там. - Е, как е в университета? Майка ти ми каза, че учиш медицина и че си за първа година. Също и че искаш да си коремен херург, високо се целиш. - засмя се, аз погледнах към Уил и видях, че беше учуден.

- Върви добре. Доста е трудно, но се справям за сега. Все пак щом искаш да постигнеш нещо трябва да направиш всичко по силите си.

- Радвам се! Желая ти само успехи! - каза нежно Емилия и ме прегърна. Тя беше прекрасен човек. Нищо чудно, че с майка ми са най-добри приятелки от деца. Когато бяха в Англия, постоянно си говореха по Skype. Всеки един ден.

- Е, мамо, ще тръгваме ли? Мисля че доста се застояхме. - Уил прекъсна мислите ми.

- Да, и аз така мисля. Кат, скъпа, ще се виждаме доста често, защото се връщаме за постоянно! - при тези нейни се усмихнах, Уил ме забеляза и ми намигна. Изчервих се...отново.

- Толкова се радвам! Елизабет хайде да ги изпратим. - каза майка ми и се запътихме към вратата. Облякоха се, обуха се, прегърнах се с Емилия, а Уил с майка ми. Той също ме прегърна.

- Ще се видим утре, рокерке. - прошепна нежно в ухото ми и ме целуна по бузата. Усетих пеперудите в стомаха си. Май отново се влюбвам в него...

____________________________________________

Съжалявам за дългото забавяне, но през последния месец бях доста заета и не ми оставаше време да я продължа. Надявам се да ви е харесала, скоро качвам следващата глава❤