Нов живот

Епилог

     Изминалите събития ще оставят белег в сърцето и съзнанието на Керълайн вероятно до края на дните й. Всеки ден, тя се учи да живее с тях и да извлича полза от това, което и се случи. Не минава ден, в който тя не мисли за всички загинали хора. Все още чувства вина за случилото се. Все още плаче тихо нощем понякога, преди да заспи.

      Погребението на Корнелия се състоя няколко дни след трагичния инцидент. Никой не присъства. Това бе казано на Керълайн. Единственият член на семейството й, останал жив и все още на нейна страна - Антъни, бе осъден за нелегални и застрашаващи човечеството дейности, както за заговор, убийство и още куп присъди, за които Керълайн никога не бе подозирала нищо. Съдът реши, че е прекалено опасен, за да му бъде отпусната възможността да присъства дори на погребението на собствената си майка.

      Центърът на Корнелия бе разрушен, заедно с всички записки, изследвания и научни открития. Всичко бе съборено и изгорено до основи. Останалият жив персонал, замесен във всички незаконни дейности, бе издирен и осъден. Някой от тях избягаха, но след няколко месеца, занемариха прикритията си и службите за сигурност успяха да проследят и тях.

      Керълайн никога повече не се видя с Бевърли. До ден днешен, тя няма представа дали си е спомнила за нея и какво точно си е спомнила. На няколко пъти опита да се свърже с нея, но не получи отговор. Затова реши да я остави в миналото. Все още мислеше за нея от време на време. Все пак бе най-добрата и приятелка. Присъства във всички нейни детски спомени. Едва ли напълно ще я забрави някога.

       Двамата със Стефан си купиха къща, близо до стария дом на Керълайн. Тя държеше да бъдат близо до семейството й. Искаше децата им Джонатан и Миранда да растат покрай голямо и задружно семейство и да не им липсва любовта на баба и дядо.

      Няколко дни след инцидента, спомените на Ребека се възвърнаха и тя прие най-ценното и свято нещо в своя живот отново в обятията си. Двамата с Кларк старееха заедно и щастливо, отглеждайки внуците си.

      Няколко години по-късно, Керълайн успя да осъществи още една своя мечта, а именно основаването на училище за мутанти. Знаейки колко такива като нея е създала Корнелия и колко още тепърва предстои да се родят, тя реши да основе училище, където да им помага да контролират силите си, докато са още в детска възраст. Да им показва колко силни са всъщност и да ги научи, че тези способности не могат да бъдат използвани срещу други хора. Не и когато могат да нараняват, да бъдат опасни и да всяват хаос.

     Искаше да ги дари със знанията, които тя самата нямаше късмета да притежава на тяхната възраст. Искаше да се подсигури, че тези деца ще растат обгрижвани с любов и разбирателство и никога няма да се почувстват сами или изгубени дори за миг. Никога нямаше да допусне да преминат през това, през което на нея и се наложи да премине преди няколко години.

Джонатан и Миранда също постъпиха в училището, където намериха безброй нови приятели. Елза, Робърт и останалата част от спасените заложници на Корнелия също бяха рамо до рамо с Керълайн. Без дори да ги моли за помощ, те решиха, че това е най-малкото, което могат да направят, за да и се отблагодарят. Всички останаха верни приятели и продължават да се виждат и до ден днешен.