Отново Заедно

[4]

Гледната точка на Себастиян

Не мога да повярвам. Виждам я. Моят ангел. Моята Амелия. Моята Изабела.
Преди 12 години светът свърши за мен. Малката ми сестричка бе изпезнала. Родителите ми починаха. Аз трябваше да се грижа за тримата ми братя. Всички бяхме съкруши когато тя беше отвлечена. Не докоснахме храна с дни. Особено Андре. Той бе най-зле. Все едно нямаше и капка живот в него. Бях изгубен в мисли, но видях как Аме.. тоест Изабела стана от глеглото със светлинна скорост. Видях как бузите ѝ бяха  в тъмен нюанс на червено. Не издържах напрежението и реших да направя нещо по въпроса.

- Изабела, ще ти направим ДНК тест. Имаме съмнения, че си някой когото познавахме преди. Не приемам не за отговор.
Тя стояше шокирана. Всякаш си забрави граматиката. Знам, че тази новина е нова за нея и тя е объркана, но аз съм стриктен мъж. Ако кажа нещо трябва да се изпълни. Имам приоритети и правила. Не допускам някои, който и да е да мълчи. Най-много мразя на света мълчанието и лъжите.

- Очаквам да ми отговориш Изабела.

Казах аз със стриктен и студен тон

- Ъмм.. не знам какво да к-кажа. Това-това е доста информация, но щом ще съм от полза ще направя този ДНК тест.

Всички гледаха ту мен, ту Изабела. От далеч личи, че тя е притеснена и уплашена. Сигурно е чула за репутацията ни. Хората говорят, че сме лоши момчета,но това е далеч от истината. Да, лоши момчета сме, но се занимаваме с доста нелегални неща. Кого залъгвам аз съм лидерът на мавията” Черните рицари„. Братята ми също са част от мафията ми. Ако Бела(кратко от Изабела) се окаже моя сестра тя никого не трябва да разбира за нелегалната ми работа. Ще вижда мен и братята ми като жестоки чудовища. Аз не искам това да стане. НИКОГА!!