Отново Заедно

(6)

Гледната точка на Изабела

Когато се прибрах с Карен в сиропиталище да си събера нещата Джон ме посрещана с юмрук в стомаха. Паднах на земята като болката беше неописуема. Не знам какво става и преди ме е удрял така даже и по-жестоко. Всякаш нещо се късаше в стомаха ми. Болката премина към счупените ми ребра. Сълзи се стичаха по лицето ми. Погледнах Джон и Карен, които се смееха. Проклинах ги на ум.

Утърва се, малка курво! Вече имаш семейство. Не се притеснявай като разберат каква кучка си ще те изхвърлят. После ще дойдеш пак тук и ние ще ти дадем добър тупаник.

Джон беше жесток с насилието, но думите на Карен се забиваха в сърцето ми като ножове. Зрението ми се замъгляваше и ушите ми кънтяха. Можех да чуя как Джон ми крещеше да ставам и да си оправям багажа, но нямах сила да си мръдна пръста даше. Мракът започна да ме консумира.

Гледната точка на Алесио

Бях много щастлив, че открихме сеста ни. Всички бяхме. Андре даже плака. Подготвихме парти за завръщането на нашата Амелия. Бяхме сложили балони и огромен плакат на който пише „Обичаме те". Също подготвихме конфети и торта. Бяхме толкова щастливи. Себастиян щеше да пребие Микел, защото щеше да падне без да иска върху тортата.

Отивам да взема Амелия или да я наричам Изабела. - казах аз

По-добре да я наричаме Изабела. Така е свикнала. - каза Андре. Разбира се той я познава най-добре. Та нали са близнаци. Понякога се чудя дали имат телепатия.

Хайде отивай вече!! - казаха всички едновременно

Тичешком тръгнах към колата ми.
След 10 минути път пристигнах в сиропиталище. Бързо излязох от колата и отворих вратата на сиропиталище. Това, което видях ме остави бесен. Тя лежеше на земята. Мъж и жена стояха пред нея и се смееха. Без да знам какво правя извадих пистолета ми и застрелях жената между очите. Мъжът стоеше в шок. Той гледаше тялото на жената и след товс погледна към мен. Той падна на земята. Сълзи се стичаха по лицето му. Натиснах спусака и естествено чичката е мъртъв. Започнах да се усмихвам на гледката на кръвта, но се сетих за малката ми сестричка която лежи като труп на земята. Приближих се към нея и сложих два пръста на шията ѝ за да видя дали е добре. Успокоих се като усетих пулс. Веднага звъннах на Себастиян и му казах за за 20 секунди какво стана. Нямаше как да я заведа в болница, защото съм от мафията. Всички ме знаят.
Сълзи напираха в очите ми при мисълта, че някой е докоснал сестрчката ми. Вдигнах я в булчински стил и я сложих в колата. Гледах да карам бързо, но внимателно. За първи път от години се паникьосвах. Най-накрая пристигнахме. Вдигнах я и тичешком влязох в имението.

Гледната точка на автора

Всички братя гледаха как Алесио тича с Амелия в ръце....