Създаването на една империя - Семейство Барзини

Ретроспекция

Есента на 1970г. Някъде в Палермо, Сицилия

Emilio's P.O.V:
-Време е за вечеря.-извика мама.
-Идвам.-затичах се към трапезарията.
-Написа ли си домашното?-попита.
-Ох мамо, стига ме пита. На 15 години съм. Знам какво правя.-издишах тежко.
-Знаеш, че те обичам и не мога да те оставя да си правиш каквото искаш. Трябва да станеш като баща си. Той е завършил икономическата академия и върви по правия път. Даже си имаме собствено жилище.-започна да говори.
-Много вкусно изглежда.-прекъснах я.
-Благодяря.-каза, докато слагаше чашите на масата. В този момент влезе баща ми и веднага седна на креслото си, като видимо беше загрижен и притеснен.
-Случило ли се е нещо, скъпи?-попита мама.
-Нищо важно. Напрежение в работата.-отговори баща ми и се обърна към нея, а тя продължи да слага масата. Баща ми отвори дървена кутия, като извади пура, запалка, пепелник и резачка, а след това и бутилка уиски произведено от дядо. Сипа си в чашата и запали пурата, докато мислеше и не говореше с нас, а аз обяснявах на мама за мача ми с футболният отбор на училището. Дима от пурата запълни стаята със страхотен аромат. Ние с мама седнахме да вечеряме, а той цяла вечер стоя на креслото си и мълча. Наядохме се и аз си легнах.
-(На следващия ден)-
-Вечеря.-извика мама, а аз отидох. В момента, в който влязох в трапезарията обаче и баща ми влезе с допрян в тила пистолет, а зад него беше Дон Антонели. Безмилостният градоначалник, който контролира всяко нещо, което се случва тук. Баща ми видимо беше съгрешил.
-Дължиш ми много пари. Ще трябва да ме компенсираш.-каза с гадния си дрезгав глас.
-Дай ми още седмица.-баща ми се помоли.
-Времето, което ти дадох беше достатъчно. Сега ще ме компенсираш.-в този момент влязоха хората му, като хванаха баща ми, за да не мърда. Дон-а тръгна към майка ми и постави ръце на кръста и.
-Много си хубава.-каза.
-Махни ръцете си от мен.-извика мама през сълзи.
-Не се дърпай и няма да боли.-каза и свали ръцете си малко по-надолу, като аз не можах да стоя безучастно и се затичах към него. Хвърлих се върху него и паднахме на земята, докато го стисках за гърлото. Усетих здрава мъжка ръка как ме вдигна. Дон Антонели стана и ме удари много силно, а аз паднах на земята и припаднах.
Antonio(баща)'s P.O.V:
-Емилиооо..-извиках, а той лежеше на пода без да мърда.
-Глупаво дете. Мисли, че може да направи нещо на Дон Антонели.-каза Дон-а и се обърна отново към жена ми.
-Антонели. Ще поправя нещата.-казах, а той се обърна към мен.
-Кога ще ги оправиш? Дълго те чаках.-изкрещя с цяло гърло.
-Седм...
-Млъквай.-изкрещя отново. Хората му ми запушиха устата, а той през това време събличаше жена ми. Не исках да гледам това отвратително нещо. Затворих очи, но не можах да ги държа така. Отворих ги, а жена ми беше гола и той махаше своите гащи. Моля се само сина ми да не се събуди. Не трябва да вижда това нещо. След като това отвратително грозно показно приключи той се облече извадиха 3 бухалки и се наредиха трима човека пред мен.
-Сина ти беше футболист нали?-попита иронично, като се насочи към него.
-Не го докосвай, изрод. Не ти ли стига това, което направи.-извиках.
-Или той, или ти.-каза и се усмихна мазно.
-Аз.-казах, а той дойде до мен и започна да ме бие с бухалката по всяка част от тялото. През това време хората му налагаха жена ми. В един момент изпаднах в безсъзнание.
Emilio's P.O.V:
Събудих се с болка в лицето и се пипнах. Имаше кръв. Леко се уплаших, но отворих очи и станах. Причерня ми, но се оправих. Огледах се, а майка ми и баща ми лежаха на земята в безсъзнание. Майка ми беше гола и пребита до смърт, а баща ми беше изпотрошен. Веднага отидох до мама и проверих пулса и. ВСЕ ОЩЕ Е ЖИВА. Отидох и до баща ми, като и той беше жив. Отидох до стаята им, като взех дрехи за мама. Отидох в трапезарията и въпреки, че ми беше доста неприятно да я виждам гола, а камо ли да я пипам го направих. Облякох я бавно и трудно а след това я вдигнах на ръце, тъй като беше лека и финна с дълги крака и слаба, но с обаятелни форми. Все пак се поддържаше и всеки ден тичаше. Занесох я до болницата, а след това се върнах за баща ми. Хванах го, но не можах да го вдигна. Един от съседите ни се показа на вратата.
-Хей, приятелче какво се е случило, нуждаеш ли се от помощ?-попита.
-Да, моля те.-вдигнахме го и го занесохме до болницата.

Искам да изкажа специални благодарности на sooyaa_aa за прекрасната корица. Благодаря ти.
Здравейте и от мен с новата ми книга. Какво мислите за сега? Дали Емилио ще отмъщава? Дали родителите му ще оживеят? Чакам мнение, Благодаря за четенето и лек ден.