Създаването на една империя - Семейство Барзини

Глава II

-Защо ти е това?-попита майка със сълзи готови да се спуснат мълниеносно от очите и.
-Защо ми пипаш нещата?-попитах и започнах да ги събирам в раницата си.
-Отговори ми. Същият изрод като Антонели ли ще ставаш?-попита, когато две сълзи се стекоха по зачервеното от ярост лице.
-Никога не ме сравнявай с него. Имам ги заради баща ми. За защита. На мен и на вас.-изкрещях и излязох от стаята, заедно с чантите ми. Започнах да крачка по тесния коридор и мислех колко хубава къща искам да направя, за да живеем всички вътре и да вечеряме заедно. Ядосаните ми стъпки ехтяха из целият апартамент. Влязох в стаята и оставих чантите си до леглото на Мия.
-Какво ти има?-седнах на леглото и.
-Нищо. Малко се ядосах.-казах, а тя легна в скута ми.
-Познавам те. Сподели.-каза и се сгуши в мен.
-Вижте. Искам да си обещаем нещо. Каквото и да е направил някой от нас, каквото и да се е случило, дори да съм убил човек или някой от вас. Ще го закопаем заедно и никой няма да разбира. Каквото си кажем остава между нас и ще се подкрепяме каквото и да се случи. Аз обещавам.-подадох ръката си между леглата, а Мия стана и веднага, без да се замисли сложи нейната върху моята. Еторе същото сложи ръката си.
-Аз предлагам да го затвърдим с кръв.-каза Еторе, а аз навдигнах вежди учуден.
-Какви ги говориш? Никога, ама никога и на никой няма да дам да нарани Мия. Каква кръв, какви глупости. Това се прави със съветниците, много филми си гледал.-скарах му се.
-Аз искам да бъда твой съветник, твоя дясна ръка или каквото кажеш, затова искам да го направим.-взе джобното си ножче и започна да реже дясната си длан, а след като направи 5-6 сантиметрова рана ми подаде ножа. Аз направих същото и подадох ръка към него.
-Завинаги заедно.-казах, а Мия постави ръката си върху нашите. Пуснахме се, а Мия веднага тръгна на някъде. Еторе взе кърпа и я уви около ръката си. Аз съблякох тениската си и тъкмо когато щях да я увия около ръката си влезе Мия.
-Чакай. Нека аз го направя.-беше взела аптечката загрижената ми малка сестричка. Усмихнах се и подадох ръката си, а тя се погрижи за нея с огромна нежност.
-Благодаря ти, сестричке.-казах, а тя се усмихна и ме гушна.
-Искам да си легна. Отивам да си разпъна дивана в хола.-казах, а Мия погледна ме погледна нацупено.
-А мен кой ще ме гушка тук? Я си лягай до мен. На моето легло има достатъчно място.-каза, а аз останах в ступор. Дали това не е прекалена близост?
-Д..Добре.-легнах на леглото и, тя също и се сгуши в мен. Заспах доста бързо и се събудих сутринта на другият ден. Бях доста изморен. С това спане си починах поне. Когато отворих очи лицето на Мия беше на няколко сантиметра от мен. Слънчевите лъчи нежно галеха кожата на красивото и лице. Станах от леглото, като се старарх да не я събудя. Еторе вече беше станал. Тръгнах към кухнята да си направя кафе и видях, че вратата на терасата беше отворена. Не се чуваха никакви звуци вкъщи, все едно няма никой. Пристъпвах бавно към терасата, за да не ме чуе който и да беше там. Видях Еторе и излязох при него. Кога е започнал да пуши. В момента, в който ме видя изхвърли цигарата навън.
-Какво правиш, Еторе?-попитах, а той отпи глътка от кафето си.
-Пия кафе и се любувам на пейзажа.-наистина беше красиво. Малка рекичка се стичаше по стръмния хълм, на който често играехме, когато бяхме малки. Малко по-напред от нея се виждаше борова гора. Голяма и величествена. Всеки път, в който ми беше мъчно за нещо ходех там. Винаги ме зареждаше със страхотна енергия.
-За цигарата питам.-казах.
-След всички неща, които се случиха, когато бяхме на екскурзията. Просто ги започнах и не искам да спирам.-обясни ми се. По време на екскурзията им от училище се случиха всички гадости в семейството ни, които и до днес грозят рода на Барзини.
-Разбирам те. Достатъчно голям си, за да избираш сам.-казах му, а той кимна. Влязох вътре и се запътих към кухнята, за да си направя кафе. След като го направих тръгнах с леки стъпки към детската, за да не събудя сестра си. Открехнах тихо вратата, а Мия все още спеше. Взех от раницата си две пури, запалка и резачка и излязох тихо от стаята. Отидох на терасата, а преди това се отбих да си взема кафето. Взех си и чаша уиски. Седнах на един от столовете до Еторе и отпих голяма глътка от кафето. Обичах вкуса му, горчивината, аромата и честно казано обичах дори да изгаря леко гърлото ми. След това взех едната пура и резачката, като я приготвих за запалване. Запалих и я дръпнах веднъж от нея, като пушека изпълни белите ми дробове. Винаги го правя. Обичам в началото леко да се замаям, а след това да усещам само вкуса и и да не пълня дробовете си.
-Може ли да пробвам?-попита Еторе. Явно никога не бе опитвал.
-Разбира се.-подадох му я, а той повтори това, което направих аз. Определено не му хареса. Задави се и се намръщи.
-Как го пушиш това?-каза затруднено, докато кашляше. В този момент Мия дойде при нас. Беше по бикини и тениска, а под тениската нищо. В момента, в който я видях станах и я накарах да влезе вътре.
-Отиди да се облечеш и тогава ела. Не искам нито аз, нито никой да те вижда така.-казах, а по лицето и се стече сълза.
-Отивам.-каза.
-Защо плачеш, сестричке?-попитах.
-Не ти ли харесвам?-попита, а аз се обърнах и ударих силно с юмрук по стената.
-Виж. Ти си очарователна, страхотна и просто не мога да опиша с думи колко красива си, но си ми сестра. Избии си ме от главата.-хормоните и бушуваха повече от нормалното. Ще трябва много да я пазя от мъжете, с които ще бъде.
-Не разбирам. Какво пречи?-попита.
-Не смятам да ти отговарям, просто отиди и се облечи.-пениса ми вече беше реагирал на тялото и и беше адски твърд, но никога няма да посегна на сестричката си. Радвам се поне че успях да го скрия и тя да не го види. Излязох отново на терасата, като продължих да пуша пурата си.
-До сега никога не е излизала така навън. Не знам какво и става.-каза Еторе, а аз го погледнах лошо.
-Не се коментира.-казах.
-Емилио влез вътре, търсят те по телефона.-извика Мия отвътре. Кой ли е?!

За втори пореден ден (мисля) качвам, какво мислите за тази глава? Мия не постъпва правилно и за радост Емилио го разбира и не позволява това, което тя иска, но дали Мия ще се спре? А телефонното обаждане какво ли ще му кажат?