⟣THE WRITER.

35

[[ Чонгкук ]]

След вечеря бързам да изкача стълбите до стаята си. Знам, че тази вечер се предполага да бъде качен финалът на "Пеперуден прах".  

Мислите ми бяха забъркани в продължение на цялата минала вечер, но вълнението в този момент бушува в гърдите ми, както и гордост. Гордост, че познавам Техьонг. Че познавам Ванте. Че човекът иззад тези две персони е наистина сладък и приятна компания. Човек, готов на всичко за всички. 

Усмивката на Техьонг е още в съзнанието ми, когато влизам във форумите, но тя бива изместена от объркване щом виждам профилът Vante да излъчва на живо. А лицето ми бива изкривено от ярост щом се присъединявам и виждам именно Техьонг, но наистина го виждам. Скършен, предал се като пале, което е било изоставено на улицата. Не онази фалшива, няма усмивка, която виси на лицето му, сякаш е просто парче тиксо, което се очаква да оправи нещата.

"Добър вечер на всички читатели на 'Пеперуден прах' " - докато минава началото на речта му вече съм наметнал палтото си и подпетил обувките си, стискайки здраво ключовете за колата си, която не съм използвал от отминалото лято. Нещо не е наред.

"...поради стечение на обстоятелствата се налага сега да се изправя пред вас, напълно открит. Без стени, имена, профилни снимки, които не са с мой лик. Станахте любопитни, някой дори стигна прекалено далеч и бях избутан в ъгъла с опции да бъда разкрит от непознато за вас лице или идентичността ми да остане защитена, но Пеперуден прах да претърпи голяма загуба. Затова създадох вратичка - да се разкрия сам, преди да е настанал пълен Хаос. Или поне, ако се случи, той да е мой собствен." - пъхам ключа в стартера, но замръзвам за миг, без да мога да повярвам какво е преживял Техьонг през остатъка от деня. Ако само не го бях оставял, нещата може би щяха да са малко по-различни. Бесен съм на изнудвача и на себе си. Но това щеше да почака.

"Името ми..." 

- Не, не го казвай. Още не е късно. Не трябва да стане така. Не така! - усещам се, че крещя сам в малкото пространство на колата, но съзнавам късно и че няма да бъда чут.

"..е Ким Техьонг и аз създадох 
Пеперуден прах."

Малко след това, предаването на живо бива спряно с насълзените очи на Техьонг и чезнещата му вече усмивка.