БЕЛАДОНА / BELLADONNA

Глава 1

§§§

Наши дни

Тирана, Албания

Винаги съм знаела, че на този свят всичко се случва с причина. Най-голямата ирония в живота ми обаче се състои между осъзнаването, че изброите, които правя определят съдбата ми и разбирането на това, че в същото време просто едно махване на крилете на пеперуда може да те остави без дом, семейство, работа... може да обезсмисли всичките ти избори до този момент. Така работи шибаната Вселена – подхранва те с надежди, че всичко зависи от теб, но и едновременно с това те хвърля в черната дупка на разочарованието и покорството, защото тъжната истина е, че ти всъщност не можеш да контролираш съдбата си.

Стоя и се чудя как мога да променя нечия чужда орисия, която зависи именно от моето свръх невинно невежество, породено от илюзията, че имам контрол над всичко в живота си. Не знам кое е по-сбърканото в тази картинка – това, че непукизмът ми бие всякакви класации, заради зверската умора след 15-часовата смяна като сервитьорка или това, че някакво богаташко хлапе е напът да отнеме живота си пред очите ми само защото гаджето му го напусна триумфално малко по-рано на едно от вип сепаретата в нощния бар „Луксор". Без дори да искам се оказах свидетел на този цирк, когато въпросното момиче хвана новия си под ръка и остави този тук да циври като бебе.

- Махнете се, ще скоча! – вика, а на мен ми се приисква да го фрасна в лицето. Плащат ми прекалено малко, за да се занимавам и с това.

- Миличък, имаш живот пред себе си! Знаеш ли колко още други момичета ще срещнеш и в колко още ще се влюбваш! – Колежката ми Жана опитва да го успокои, докато плавно пристъпва към него.

- Красивата ми Мона! – проплаква. – Тя беше единствената за мен, а ме заряза заради някакъв си футболист! Да беше казала, че иска пари и слава! Всичко, което имам, щях да ѝ го дам!

Кривя глава и кимам неодобрително, когато хлапето, на около 17-18, изважда дебела пачка пари и я хвърля от покрива на заведението. Потискам раздразнението си с едно бързо почесване на челото и се хокам наум, задето отказах на другата си колежка Анна една бърза цигара. Сега можеше да релаксирам с тютюн в ръката си, преди да се прибера в малката си разхвърляна гарсониера, пред това да се вживявам в ролята на Майка Тереза. Но не!