* Гледна точка на неутрален разказвач*
Леденото острие прониза тялото на демона, но той продължаваше да се усмихва толкова лъчезарно, все едно не бе пронизан от меч.
Очите му бяха впити в лицето на невинната Ким Со Йон, а тя от своя страна плачеше неутешимо, в здравата хватка на златните окови, в които Юнги я бе оковал.
- Спри! - викна потъналият в сълзи ангел - Аз го обичам!
- Не говори глупости, Со Йон! - изръмжа ядосан Намджун, а тялото на Хосеок се сгромоляса на земята
Момичето затвори очи и падна на колене, а миг по-късно всички, които бяха оцелели и се биеха, се вдигнаха във въздуха, а златните окови около момичето се пръснаха на милиони малки парчета.
Со Йон се изправи от земята и се затича към Хосеок с всички сили, а щом стигна до него, отново падна на колене и обгърна безжизнената глава на демона с ръце и заплака още по-силно. Всички, които се рееха бецелно във въздуха, се сгромолясаха на земята с все сила.
- Моля те, любов моя! Събуди се! Аз съм тук, няма да позволя на никого да те докосне отново, ще изпепеля всички! - захлипа момичето и кристални капки сълзи се стекоха по бузите й, а после падаха върху лецето на Хосеок
- Стани! - извика Намджун и хвана Со Йон за едната ръка
- Не ме докосвай - изсъска през зъби ангела и отдръпна ръката си, а после се изправи - Ти! ти и всички, които се правите на добри тук! -изкрещя тя - вие сте ме изоставили, оставили сте ме да се мъча като грешница! Спомените ми ги няма и кой знае откога съм в света на смъртните с изтрита памет! Искам си живота обратно! Искам да ми кажеш защо сте ме изоставили, нали сте добряци, нали уж помагате на всички? Мен защо ме изоставихте тогава?
Намджун погледна момичето в зачервените от плач очи и се усмихна топло, а след това хвърли закалената стомана на земята.
Ангелът знаеше абсолютно всичко, защото самият той го бе извършил, но не можеше да каже истината на момичето, защото, ако тя реши да предприеме действия, може да унищожи целия свят.
Все пак бе решен да й каже откъде идва и защо е била прокудена, макар да поема риска и да пренаписва съдбата на милиарди души.
- Со Йон, ти си дете на демон и ангел. Силата ти е несравнима и неограничена. Във вените ти не тече само ангелска кръв, но и демонска. Майка ти се влюби в една слуга на Дявола и се появи ти. - обясни накратко Намджун
- И какво от това? Не трябва да има граници за любовта! Не може да съдите за книгата по корицата! И какво като баща ми е демон!? Какво толкова?! - очите на момичето станаха катранено черни и цялата засия
- Майка ти беше обезглавена, а баща ти е заключен в една от тъмниците на Ада, никой не знае дали той е все още жив. - продължи с обяснението той
- Аз знам... - чу се тих мъжки глас - жив е, но не знаех, че ти е баща, Со Йон
Со Йон се обърна, а зад нея стоеше Хосеок, напълно невредим и в цветущо здраве.
Сиянието на момичето стана още по-силно и тя се хвърли върху момчето, а след това го обгърна в здрава прегръдка.
- Ти си жив! Жив си! - заплака тя
- Жив съм и никога няма да те оставя - прошепна той
- Е, аз изчезвам - каза Юнги и побегна с всички сили
- Не толкова бързо! - викна Со Йон и в следващият миг, Юнги бе застинал на място като статуя.
Двамата влюбени се отделина един от друг, а след това застанаха очи в очи с Намджун.
- Всичко свършва тук и сега. Ще гниеш в Ада, докато не дойде краят на Света. - изрече с усмивка, но през сълзи Со Йон
YOU ARE READING
Dance with the Devil / BTS J.Hoseok Bulgarian fanfiction/
FanfictionВ един свят, където всеки може да бъде какъвто иска, едно момиче на име Со Йон, нямаше тази възможност да бъде каквато поиска, но имаше добро сърце, което ѝ помагаше до известна степен да бъде пример за повечето хора, които я познаваха. Джунг Хосеок...
