Dance with the Devil / BTS J.Hoseok Bulgarian fanfiction/

Chapter 6

* Гледна точка на Хосеок *

Трябваше да разбера как вижда мен и защо ми се довери по този начин. Много ми е интересно какво мога да направя с нея и нейните сили, интересно ми е също... защо Джънгкук така се отвращаваше от нея? Би трябвало да я боготвори, защото ангелската кръв е много ценна за вампирите. Аз трябва да се отвращавам от нея, но не ми се гади като я видя, не изпитвам ненавист... е, поне не много.

- Какъв е цвета на моята аура, Йон? - попитах отново и забих поглед в този на момичето срещу себе си

- Черен. - отговори просто момичето

- И не те е страх от мен? - усмихнах се леко и облизах долната си устна

- Не. Няма причина. - отсече безизразно тя

Сервитьорът донесе храната и Со Йон започна да се храни. Виждах го, тя наистина не изпитваше страх от мен, а това беше много голяма грешка от нейна страна.

Гледах момичето как се храни, а моята храна стоеше непокътната, нямах апетит, изобщо не исках и вода да пия в този момент. Ще й покажа, че има защо да се страхува от мен, защото не знае кой точно съм. Още тази вечер ще я пратя в първия кръг на ада.

* 00:00 часа-полунощ, къщата на Хосеок *

Ударих за пореден път гърбът на момичето с жилавият камшик, а гласът й озвучи цялата къща. Подът, около нея бе в кръв, както и цялото й тяло, но нека си призная, че такова тяло до сега не бях виждал, има толкова много белези от заклинания на вещици и толкова много петна от отрова на демони.

Изправих хубаво гърбът си и оставих камшика настрана, искам да я огледам по-хубаво. Клекнах и се подпрях с коляно на земята, а след това с пръсти проследих всички белези по гърбът й, нямах правото да пипам на друго място, а и все още не искам да го правя.

- Дяволите да ме вземат... - изпсувах тихо - наистина ли не знаеш какво си? Не знаеш в какъв свят живеем? - попитах невярващо

- Мисля, че моите способности са нещо нормално за един човек... - каза едва тя, изглаждаше доста изтощена

- Заблудено момиче - прошепнах и й помогнах да се изправи от земята - знаеш ли, никога до сега не съм съжалил никого, от тези които съм наказвал. Чувствай се много специална.

- Имате право да ме наказвате, ако съм сгрешила някъде - започна да говори тя, но я прекъснах

- Замълчи, не ме карай да си променя мнението - предупредих и я вкарах в банята

Увих крехкото й тяло със синя хавлия и напълних ваната, за да мога да измия кръвта от нея. Момичето не откъсваше поглед от мен, усещах погледът й да прогаря дупка в тилът ми.

Спрях водата и се обърнах към нея, а след това свалих, вече мръсната кърпа от нея, чудя се в момента, как се въздържам при вида на голо момиче срещу себе си?

Тя се настани във пълната с вода вана, а аз започнах нежно да почиствам раните й, никога през живота си не съм очаквал нещо подобно да ми се случи, та аз съм Дявола!