Chapter 3

22 2 0
                                    

B̷̨̞̳͇̎̅͒͊̂̿̚͜Ḷ̸̳̺̭͍̙͙͖͊̂̆͋͂̇͌́̌͜Á̴̢̰̤͕̜̪̝̮̞̻̒̀͛͂̕͠C̷̫͛̍͊̈́͊̀̌̈K̶͉͚̔̔ ̸͈̟͚̦͔͙͚̰̃̂̎̔͗̃̚͝Ṃ̸̧̛̛̪̘̲̬̣̐̊́͐́̐ͅͅẢ̶̗̤̺́̽͂͂͋M̴̨̨̛̗̲͒̎͐͗̑͆̍͘B̴̐̐͆͜A̵̡̫̻̞̅͊̉̊́͒͐̚͝


ГЛАВА 3






Ха Ру изпраща госпожицата до входа на управлението.

- Извинявам се за ситуацията, в която попаднахте!-той се покланя.

- Ако всички полицаи са така разсеяни като вас, страната ни, за съжаление, ще бъде обречена.

- Госпожице, не се тревожете, това ми се случва за първи път. Повече няма да се повтаря. Бъдете сигурна в това. Ние сме добри в работата си.

- Надявам се, хора като нас не бива да допускаме никакви грешки в работата си, защото може да пострадат много невинни. Надявам се да го разбирате това.

- Повярвайте ми, разбирам го по-добре от всеки. Приятна вечер.-усмихва се.

Тя само обръща гръб и тръгва към автобусната спирката.


,,И това ти било полиция, моля ти се! Няма никога да забравя това. Надали някога ще мога да отмия този срам."


,,Колко пъти ще ми натяква, че не си върша работата като хората? Не ме е виждала просто в действие. Прокурори! Всичките са така надути! Не мога да повярвам, че винаги те обират всичките овации."


Ха Ру се прибра в скромния си и малък дом и се хвърля върху дивана в хола още с влизането.

- С какво заслужих това унижение?-запитва се той, като заравя главата си във възглавницата. - Понасял си какво ли , но като това? Няма равно на това. Наистина трябва да си купя кола. Добре, нека разгледаме обявите!

Той взема лаптопа, който е на бюрото в стаята му и се връща в хола. Слага на коленете си, облягайки се назад. Щом вижда цените на по-хубавите коли, Ха Ру, остава в шок и потрес.

- Кой нормален пише такива цени? Кой глупак би си го купил? Последно време само дигат цените на всичко.-ядосва се той. И тогава му хрумва идеята.- Ами да! Ще изтегля заем!

***

- Какво говорите? Как така нямам право да изтегля заем?-възмутено пита жената пред себе си, която е служител в банката, в която се намира в момента.

BLACK MAMBAWhere stories live. Discover now