Chapter 8

19 1 3
                                    

B̷̨̞̳͇̎̅͒͊̂̿̚͜Ḷ̸̳̺̭͍̙͙͖͊̂̆͋͂̇͌́̌͜Á̴̢̰̤͕̜̪̝̮̞̻̒̀͛͂̕͠C̷̫͛̍͊̈́͊̀̌̈K̶͉͚̔̔ ̸͈̟͚̦͔͙͚̰̃̂̎̔͗̃̚͝Ṃ̸̧̛̛̪̘̲̬̣̐̊́͐́̐ͅͅẢ̶̗̤̺́̽͂͂͋M̴̨̨̛̗̲͒̎͐͗̑͆̍͘B̴̐̐͆͜A̵̡̫̻̞̅͊̉̊́͒͐̚͝



Глава 8






- Хей, какво си мислиш, че правиш?-попита го Джи Су без да промени каменното си изражение.


- Не виждаш ли? Просто вървя с теб.

- Не, ти вървиш след мен. Това значи, че ме следиш. А това дефакто е престъпление.

- Не, не е. Защото и двамата учим в едно училище и двамата сме в една посока. Така че предполагам, че вървим заедно?

Пролетта точно бе дошла преди около няколко седмици и слънцето разнасяше светлината си из целия град. Наоколо бе пълно с дървета. Силният вятър издуха цветчетата от дърветата, карайки ги да падат на земята.

Ха Ру се приближи до Джи Су с бавни крачки, без да каже и дума. Това леко я изплаши и по инстинкт направи няколко крачки назад, докато не я хвана за раменете, за да я спре на едно място.

- Какво правиш?-преди да каже още нещо той премахна листенцето от косата ѝ.

- Имаше листо в косата.- тя махна ръцете му от раменете си и продължи с бързи крачки напред.

- Какво? Да не си помисли, че ще направя нещо друго? Хей Ким Джи Су!-засмя се и затича след нея.- Почакай ме!








- Какви ги говорите? Как така няма никакви следи от камерите? Търсите бездомник или най-обикновен крадец, който има мания да реже крайниците на хората, как не можете да откриете нещо толкова дребно? Наистина ли може да сте толкова невежи?-Джи Су ядосано затваря телефона, взима си палтото и бясно излиза от стаята, запътвайки се към асансьора.




________________________________





- Какво? Сигурен ли си? Това са всичките записи и няма нищо подозрително? Нито един бездомник или друг не е минавал?-попита Ха Ру полицая, седящ до него.

- Нищо. Разпитахме и хората наоколо. Казаха, че много рядко се навъртат бездомници там. Не са видели никакъв съмнителен тип.

BLACK MAMBAWhere stories live. Discover now