Chapter 9

17 1 0
                                    

B̷̨̞̳͇̎̅͒͊̂̿̚͜Ḷ̸̳̺̭͍̙͙͖͊̂̆͋͂̇͌́̌͜Á̴̢̰̤͕̜̪̝̮̞̻̒̀͛͂̕͠C̷̫͛̍͊̈́͊̀̌̈K̶͉͚̔̔ ̸͈̟͚̦͔͙͚̰̃̂̎̔͗̃̚͝Ṃ̸̧̛̛̪̘̲̬̣̐̊́͐́̐ͅͅẢ̶̗̤̺́̽͂͂͋M̴̨̨̛̗̲͒̎͐͗̑͆̍͘B̴̐̐͆͜A̵̡̫̻̞̅͊̉̊́͒͐̚͝



Глава 9

Силната, навлизаща светлина кара Ха Ру да се събуди и да се надигне от масата, върху която е заспал. Целият се чувства схванат. Потърквайки очите си, той забелязва спящата Джи Су, която също е заспала до него, докато са изгледали доста видеозаписи от камерите. При гледката на спящото момиче, Ха Ру се усмихва. Виждайки палтото ѝ, оставено на стола зад нея, той го взима и го поставя на гърба ѝ. Рано сутрин тук е доста студено. Взима якето си и излиза навън.


След около двайсет минути се връща и вижда Джи Су все още да спи така дълбоко. Оставя двете кафета на масата и се обляга на нея, взирайки се в лицето ѝ.





- Може ли да седя до теб?-запита я въодушевен Ха Ру.


- И защо ще сядаш до мен? Няма ли къде другаде да седнеш? Досега как стоя до Канг Йонг Су?

- Той много ме бута докато пише. Няма други свободни места. Единственото е тук до теб. Може ли?

- Ами добре.-изражението ѝ отново изобщо не се променяше. Винаги гледаше така празно към хората. Не можеше да разбереш дали е щастлива, тъжна или ядосана. Никой не можеше да я отгатне. Може би това бе една от привлекателните ѝ страни?

Ха Ру остави нещата си и седна до нея. Звънецът за започване на часа би и учителят влезе. Щом започна да пише по дъската и Джи Су последва примера му. Отвори тетрадката си и започна да пише, това което бе на дъската. Докато той само се излежаваше на чина и наблюдаваше всяко нейно движение, всяка част от лицето ѝ.

- Ще пишеш или просто ще ме наблюдаваш?

- Какво?

- Мислиш, че не виждам?-обръща се към него.- Защо вместо да ме гледаш не опиташ да учиш? Или не ти се влиза в университет?

- Ще вляза. Мислиш ли, че оценките ми са толкова лоши?

- Не го мисля, вярно е.

BLACK MAMBAWhere stories live. Discover now