ASHAMED

4

IV

ЛИЛАВО-ЖЪЛТИ ПЕПЕРУДИ

Както обикновено кракът ми подскача, докато съм скръстила ръце пред гърдите си и нетърпеливо я очаквам. В устата ми играе малката ягодова близалка, която купих по-рано. Жарките слънчеви лъчи шарят на петна нежно по лицето ми и за миг вдигам глава нагоре, поглеждайки към небето през слънчевите очила. И днес слънцето е безпощадно, но аз съм седнала на пейка под голяма зелена палма и животът отново е песен. Намирам се в парк близо до любимия ми плаж, където за мое най-огромно съжаление се оказа, че работи Ейдриън. Всяка следваща мисъл свързана с него довежда до нови въпроси без отговори. Така отчаяно искам да спра да мисля за миналото и сцената, която му спретнах вчера. Затова просто навеждам главата си назад, изпъвам крака – кръстосвам ги и затварям очи, докато бавно схрусквам остатъка от близалката в устата си.

- Здравей, Мади! – Чувам гласа ѝ и бързо се настанявам пак нормално на пейката. Тя също сяда до мен.

- Как си, Скарлет? – питам веднага, за да може разговорът да върви по същество.

След смъртта на Съни ми е все така трудно да гледам братовчедката му Скарлет в очите. Мъката след случилото се ме докара до прекалено крайни състояния, но вината... Вината, която по някаква причина продължавам да си приписвам, ме накара да се намразя до неузнаваемо голяма степен. И просто ми е трудно да гледам Скарлет в очите или който и да е друг от семейството му, преструвайки се, че нищо от това не се е случило. Аз бях най-добрата приятелка на Съни, а след мен по „степен" се нареждаше гаджето му Раян Прайс, който без колебание ме обвини за смъртта му. За щастие Раян реши да напусне града още миналото лято.

- Щом грее слънце, значи съм добре – казва и се усмихва ведро. За да не стане неловко, се насилвам да извадя една суха усмивка. – А ти?

- Защо ме повика?

Скарлет изпъва скули и въздиша тежко, навярно неразположена от директността ми. Оглеждам я бегло. Рижавите ѝ дълги коси блестят под слънцето. Забелязвам, че снежнобялата ѝ кожа е с лек загар. Сложила е микроскопичен пиърсинг на носа си. Променила се е. Последно се видяхме малко преди да започна колежа. След това със семейството ѝ заминаха за Орландо. Очевидно се е върнала за лятото.

След още малко бръква в малката си синя чанта и изважда лилавия ми ръчен часовник, който по някаква причина е в нея вместо при мен. Гледам го слисано. Това е любимият ми часовник. Мислех, че се е изгубил в морето след онзи път, когато със Съни ни скимна да плуваме в два през нощта...