This is my life

Ах...спомени!

                             Глава 36

* преди 360 години*

- Здравей, любима, къде си? - попита той мило докато държеше букета от 5 рози. Толкова колкото и години правеха на този ден.
- Идвам след секунда. - каза момичето и затвори телефона. Натисна педала по усърдно и се изтреля на улицата.
След 10 минути беше пред заведението. Паркира колата и излезна от нея. Той я чакаше отпред. Подаде и скромния букет и я целуна.
- Честита годишнина.
- И на теб скъпи.
- Нека да влизаме.
Тя кимна, преплетоха ръцете си и се запътиха към огромното заведение което беше в хотела пред тях.
Настаниха се на масата и поръчаха.
- Запазил съм стая за после. - каза и и намигна.
- Фил, говорихме вече, когато съм готова. Искам да е специално.
- А това не е ли специално. - каза и и се усмихна.
Тя въздъхна.
- Моля те.
- Както кажеш. - каза и вдигна чашата с шампанско във въздуха, за да се чукнат.
Храната дойде и започнаха да се хранят.
- Харесва ли ти, мила. Нали искаше нещо по специално.
- Да, невероятно е.
Той я погледна предизвикателно. Стана от мястото си и се изкашля силно, за да може хората да го забележат.
- Моля за внимание. Искам да погледнете момичето срещу мен. Погледнете я. Е, не е ли прекрасна. Наистина е. Аз съм един голям щастливец че днес съм с нея и това е в продължение на 5 години. Искам да и благодаря, че ме търпя толкова време, искам да знае, че я обичам ужасно много, и че искам да бъда с нея още толкова години, ако ли не и повече. Лидия Финкал, обичам те, скъпа.
През цялото време гледаше към нея. От очите и започнаха да падат няколко сълзички. Усмихваше се и го гледаше с такава любов. Никога не е изпитвала такива чувства към момче. Той отново заговори:
- Лидия, ще танцуваш ли с мен, скъпа.
Тя се изчерви и каза много тихичко, за да може само той да я чуе:
- Не, мога да танцувам.
- Аз, ще ти покажа как. - каза и и подаде ръката си.
Тя се изчерви още повече. Хвана го и двамата отидоха на дансинга.
Танцуваха.
Отсрани беше толкова красива гледка. И как няма да е. Двама лудо влюбени. Танцуват, и изпълват цялата зала с любовта си.
Песента свърши.
Седнаха си по местата и си довършиха вечерята. Той плати сметката.
- И сега какво ще правим, ако мога да попитам?
- Ела с мен любима. - той я хвана за ръката и двамата се запътиха към един асансьор.
- Къде отиваме Фил. - ставаше настоятелна.
- Изненада.
- Не ми ли стигнаха изненадите за днес.
- О те едва сега започват.
Качиха се в аснсьора. Той натисна бутона за 17 етаж.
Влезнаха в стаята. Не бе кой знай какво. Имаше едно двойно легло, един скромен гардероб и бюро с телевизор отгоре.
- Мисля, че ти казах че не съм готова.
- Аз мисля, че не знаеш какво искаш. - каза той. Обхвана я здраво за кръста и започна да я целува от врата надолу.
- Нека да не разваляме нещата. - каза и се опита да се измъкне.
- Но те ще бъдат идеални, само се отпусни. - каза и започна да разкопчава ципа на роклята и.
- Фил, казах НЕ! - извика и го избута настрани.
Видимо той се ядоса. И то много.
- Чуй ме кучко, от 5 години чакам за този момент. Стига си се дърпала.
- Не, моля те. Остави ме. - помоли му се тя.
- Мисля, че от 5 години те бях оставил. Би трябвало вече да си готова. На 16 си мамка му. Трябва да си готова. Какво да не си някаква монахиня.
- Не, просто искам да е с идеалния човек. Моля те разбери ме.
- Спри да ми се молиш. Искаш да кажеш че аз не съм идеалният. Така ли?!
Тя не успя да каже нищо. Само едва- едва успя да преглътне. Видя че той отново се приближи до нея.Тя отстъпи назад, нямаше много накъде да отиде.
- Моля те, недей.
- Късно е скъпа.
Каза той. Хвана я през кръста и и разкопча роклята. Захвърли я някъде на земята. След товя  се отстрани от блузата си. Горкото момиче не спря да рита и да се опитва да се измъкне, но беше несполучливо.
Тоя я хвана, така че да може да свали дънките си и тя да не избяга. Остана само по боксерки.
Момичето крещеше с цяло гърло, но нямаше смисъл.
Той разкопча сутиена и и го захвърли на пода, след това и бикините и. Те също се озоваха някъде там долу.
Остана няколко секунди така, за да се нагледа на чисто голото момиче, което все още правеше опити да се измъкне. Молеше го, умоляваше го, но нямаше смисъл. На него му беше забавно.
Премахна боксерките си и навлезе в нея. Тя изпищя ,не издържаше на болката. Искаше да се махне, но не можеше. За нейна радост чантата и си беше останала не леглото. Докато той не гледаше тя бръкна в нея. От там искара един нож. Баща и често и го даваше, за да може да се предпази когато и трябва. Тя обикновено го махаше, за да нея помислят за луда, но в този момент благодареше на баща си, че той отново го беше пъхнал. Изкара го и без колебание го заби, в кърба му. Сега беше негов ред да вика. Стана от нея. Изправи се на крака и започна да пипа гърба си, за да изкара острието.
През това време момичето се изправи, облече само бельото, хвана роклята и чантата и започна да бяга.
Щом влезна в асансьора, се облече. Радваше се че няма никой. Гримът и беше размазан, имаше и няколко синини, и куцаше, но все пак бягаше колкото се може по бързо, качи се в едно такси  и каза адреса си.

***** в днешно време ****

Беше тъмно. Бях с един чувал на главата и завързана за един стол. Стоях така около 2 часа вече.  Някой влезна през вратата.
- Така, така. Здравей отново.
- Кой си ти? - попитах уплашено.
- О, Лидия, недей така. Обиждаш ме.
- Какво искаш от мен?
- Отплата.
- За какво, та аз дори не те знам кой си.
- Може би ще си спомниш. - каза и махна чувала от главата ми. Пред мен нямаше никой. Огледха се. Погледнах нагоре към тавана, там беше и той. Скочи и се приземи на крака. Стреснах се и подскочих
- Сега спомни ли си?
Погледнах го по внимателно. Не можех да повярвам на очите си.
- Фил?!
- Бинго! - каза той и се усмихна.