This is my life

Какво?!.....Ч-ч-чакай малко!

Глава 46

- Какво има в кутията?
- Вие сериозно ли не знаете?
- Ако знаехме мислиш ли че щяхме да те питаме? - повиших гласа си.
- Мисля че първо ще е най- добре да чуете историята.
- Нека чуем.
- Тази кутия съществува от хиляди години. Винаги е била пазена от....хм...как да го кажа?! Специално създание, което е създадено с цел да пази кутията и да убива всеки който се приближи до нея. Дори и вампири. В продължение на няколко хиляди години.....милиони вампири са се опитвали да я вземат с мисълта , че са много по силни от създанието, но това не било така. Всяко нещо което припарило до пещерата, там където била скрита кутията, не се връщало.
- И как по точно ти новобранецо си успял да я вземеш? - каза приятелят ми.
- Ето тук вече става интересно.......така както другите хиляди така и аз идиотът - вампир отидох, мислейки че ще се преборя създанието. Отидох пред него и вече бях готов да се бия. Само че то беше по-бързо и по-грамадно от мен, сграбчи ме за яката на якето ми и ме повдигна на високо, и тогава то проговори: " Писна ми вече от такива като вас" каза и замахна да ме хвърли в една скала. Аз реших да действам бързо, разкопчах якето си и паднах на земята, далеч от схватката му. Якето ми остана в него. Той се ядоса още повече, изръмжа и ме хвана този път през кръста. Започна здравата да ме стиска. Аз повдигнах ръцете си в опит да се отърва ама беше напразно. В един момент той спря. Просто спря да ме стиска. Погледна ме в очите и каза: " Ти вярно приличаш на нея" . След думите си ме остави на земята. След това се обърна, влезна в пещерата и направо ми даде кутията в ръцете. След това пак заговори:
- Предай и го.
- На кой?!
- На сестрати.
- Но аз нямам сестра!
- Напротив. Ето виж.....тук имаш белег, точно под лакътя....и тя го има.
- Коя?!
- Сестрати! Не ме ли слушаш?!
- Не те разбирам чесно.
- Момче, предай го на Лидия Мартин.

********* сегашно време********

- Чакай малко......ние сме брат и сестра?!?? - попитах объркано.
- Аха.
- Това са глупости...аз нямам брат.
- Свали си якето.
Съблякох го. Той ми хвана ръката и видя белега точно под лакътя. След това показа и неговия. Бяха съвсем еднакви.
- Не мога да повярвам. - казах.
- И аз в началото не можех.
- Ами, след като кутията е била за мен ....защо не ми я даде?!? - избухнах.
- Нищо лично сестра ми.....но си искам свободата. - той вдигна ръце във въздуха.
- Така и не разбрах какво има в въпросната кутия.
- Хм.....това е единствения по рода си лек за вампиризъм.
- Какво?!
- Каквото чу!
- Ама......аз...как така....ч-ч-чакай малко. Аз не мога да.....
- Лидия.....този лек е предвиден само и единствено за теб.

Така. Здравейте хора. Ето я и новата глава. Тъпо ми стана че се получи малко като вълшебна приказка. Но нататака ще бъде по различно....очаквайте новата глава във вторник или сряда. :)
Ол....и на всички бургасзлии, честит ни първи сняг. :)  :D