This is my life

Разкрасяването

                                 Глава 12

Събудих се. Станах от леглото и отидох да се изкъпя. След банята отидох пред огледалото в стаята си и се погледнах. Кожата ми беше светла, нямах нито една луничка или точица по лицето. Много от момичетата от училище си говорят постоянно за пижамени партита и взаимно разкрасяване и тем подобни. Реших да направя същото. Облякох тениска и разкъсани дънки       ( такъв им беше моделът). Преди да излезна отворих хладиълника. Той отгоре до долу беше пълен с кръвни банки. Взех си една по път. Никой нямаше да ме види поради бързата скорост. След 5 минути път бях пред вратат и. Звъннах на звънеца.

- А Лидия, здравей, какво има?

- Идва ли ти се на гости с преспиване?

- Мислех, че никога няма да изречеш тази дума.

- Да знам, ще дойдеш ли?

- Да, влез само да си вема нещата.

- Добре.

- Впрочем, нямаш ли телефон?!

- Да, това също влиза в плановете.

- Ела с мен в стаята ми.

Качихме се на 3 етаж ( къщата им беше голяма). Тя отвори вратата. Гледката беше............много.........розова.

- Лол да не си манячка по розавото.

- Хах бях когато бях на 6. Просто в тази стая не е имало ремонт отдавна и си остана такава.

- Ахам.

Тя взе най необходимите си неща и след това тръгнахме към нас.

- Е вълнуваш ли се?! - попита ме тя.

- За кое?

- За бала, глупаче.

- Ооо да, разбира се........бала. Как върви между вас с Дилан.

- Много добре.

Темите ни за разговор се изчерпаха. След 10 минути птистигнахме в нас. Качихме се в стаята ми. Тя я погледна и чейнето и падна.

- Лидия, тук да не убиваш хора.

Исках да и кажа " не убийствата се извършват в другата стая"

- Толкова мрачни цветове.

- Да знам. Така я взех.

- Под наем ли си?

- Нещо такова.

- Ами вашите къде са в събота сутрин.

- Амииииии те са............по работа...... за 3 години. - излъхах я. По добре това отколкото да и кажа, че съм ги изяла.

- И са те оставили сама за 3 години?!

- Мхм........но стига сме говорили за мен. Трябва ми помощ. Гримирай ме.

- Чакай.....какво. Нали не си падаше по такива неща.

- Да, но вече ги харесвам. Донякъде. Виж просто никога не съм се гримирвала ( откакто съм вампир) .

- Госпожице Финкал за мен ще е голяма чест да бъда вашата гримьока.- след тези нейни думи и двете се засмяхме.

- Седнахме на леглото ииии магията започна.

Първо започна с фондьотен, след това спирала, сенки, пудра............

След половин часова работа приключи.

- Ееее готова си.-  След това станах и отидох да се погледна пред единственото огледало в къщата. А именно в стаята си.

- Лол.

- Е харесваш ли се?!

Отидох и я прегърнах.

- Благодаря ти. Сега да го изтрием.

- Какво, не. - след тези думи телефонът и звънна. Беше Дилан. Тя го взе и вдигна. Започнах да слушам целият им разговор.

Дилан: Ей  зайче аз съм с Бенжамин в нас. Искате ли след час да отидем на кино. Нещо като двойна среща.

Аля: непременно, след час ще се чакаме на главната улица.

Дилан: ок бай

Аля: чао

- Добре отиваме на двойна среща.- каза тя.

- Ами супер.

- Добре, но..- тя ме огледа- искам да ти оправя косата.

- Че какво ми е на косата?!

- Амиии винаги я носиш вързана. Имаш късмет, че си взех пресата.

- Да, голям късмет, нама що.

Тя извади пресата си от чантата. Включи я и започна да ми изправя косата. След като приключи, отново ме огледа.

- Прекрасна си. Но нещо липсва.

- Какво.

- За срещата ще ти трябва и правилно облекло.

След тези думи тя отвори гардероба ми. Но там имаше само тениски, дънкита, къси гащи и една жилетка ( черна).

- Абе момиче, в кой век живееш?- каза тя.

Аз само вдихнах рамене.

- Та какво следва сега?

- Рокля, може би. - след което отново искара една бебешко синя, къса рокля от чантата си.

- Облечи я! - заповяда ми. Аз я взех и я облякох. Отидох да и се покажа. Отново устата и се отвори.

- Чакай малко нека да позная......нещо липсва...отново.- казах аз.

- О боже мой.....Лидия изглеждаш прекрасно.