I'll be free 🗝

Приятели-предатели?

Понякога имате ли чувството , че всичките ви приятели са срещу вас ,че не ви харесват вече, че сте направили нещо въпреки това.
Имали ли сте чувство, че няма кой да ви разбере от тях и че вече сте им безинтересни.

Чувството да си сам и да няма рамо ,на което да поплачеш. Чувството да си заменен от някой нов, някой по интересен. Всеки един го е изпитвал , всеки ще го изпита това неприятно чувство.

Чувството да си мислиш ,че ще прекараш голяма част от живота си с този човек. Правите си планове за бъдещето и накрая те ще се срутят.

Но да не забравяме ,че има и по лоши случаи , в които забравят ,че съществувате . Мислите си ,че това е най-ужасният живот , че не искате повече да виждате и чувате никого . Искате да сте сами , въпреки че искате и някой ,който да ви даде съвет , да ви прегърне .

За жалост , скъпи приятели, правилно е казано приятели-предатели...и когато тръгнете да съдите себе си за лош приятел , първо погледнете дали проблема не е във вашият приятел, защото да си слагаме вина сами на себе си няма да стигнем до никъде.

Не забелязвате ли как просто с всеки изминал ден , истинските приятели са все по-малко. Все повече някой ви иска за своя угода , а не защото наистина му трябват приятели ,с които да се забавлява. Все по-тръдно можем да се доверим на някой, защото искате да споделим лични неща , а накрая тайните са просто ,,общак,, .

Не мислите ли понякога , че хората са един добитък, който има нужда от разчистване...това са толкова много хора , които даже не вършат съществена работа, освен да си изразяват безпочвеното мнение за всичко, да дават акъл , а мозъка да им е една плоскост... не че аз сега не се описвам малко , но нека бъдем реалисти.

Знаете ли...бих искала това да беше реална книга , която всеки като прочете да съжалява ,че я е прочел , защото е видял себе си , във всяка дума...трудно е да приемем критиката.

Та все пак нека бъдем хора и приятели. Всеки има нужда от помощ, помогнете първо на себе си и после на хора, които имат нужда...реална нужда. :)