Какво стана с детските мечти, за които говореше на родителите си. Какво стана с целите , които закопа и се смееш , когато се сетиш колко наивни , но истински са били.
Детските мечти, които макар абсурдни те карат да де усмихваш и мислиш отвъд границите на съзнанието си , извън рамките на всичко нормално.
Мечтите, за които се пишеше и по книгите .
Тази една изхвърлена и смачкана , но толкова истинска мечта. Защо престана да мечтаеш за фей , за еднорози , за извънземни и как си астронавт и ги изследваш.
Мечтите нямат граници , всичко е възможно в този тъй голям и необятен свят, където хората са мрачни и тъжни.
Защо спря да живееш с розовите очила?
Да! Навярно света не е реален с тях, но пука ли ти! Бъди различен в този сив свят облечен с комплексари и завистливи хора.
Бъди това , което другите не са , какво ти пука за всеобщото мнение, какво ти пука , че другите не разбират мечтите ти и нямат никакъв път в живота.
Какво като никой не ти уважава мечтите?
Майната им!
Бъди различен, бъди този , който може да промени всичко и всички, помагай и плачи !
Плачи като дете за играчка, само защото знаеш , че може да се провалиш... и все пак провала не е опция !
Бъди различен!
YOU ARE READING
I'll be free 🗝
PoetryАко се чувствате зле , мисля , че ще помогне!🙂 Знам ,че вече няма много хора ,които гледат историите тук , но все пак се надявам да разгледат повече хора ,книгата, която мечтая да напиша от доста време <3
