I'll be free 🗝

Спомен или болна амбиция

Спомените са нещо , което се запазва в съзнанието ни и не можем да го забравим толкова лесно. Особено ако е лош или много хубав .

За нещастие лошите спомени се помнят повече , а хубавите даже си заминават от изместване на друга информация.

Всяка вечер и сутрин ставам с мисълта , че не съм дала достатъчно от себе си , че не съм била достатъчно добра , когато е трябвало . Имах два шанса и втория изтървах шанса да съм сред най-добрите . Толкова малко се изплъзна . И така от между трима , аз бях втория загубил.
Аз бях под всички горе , аз бях между слабите , аз бях втора между всички загубили .

Винаги ме е държала мисълта...
,,Първият е най-щастлив,
  Вторият е щастлив защото е втори , но го е яд , че не му е достигнало малко , а третия е щастлив , защото все пак е между първите , а не между загубилите,,

Тази мисъл ме държи всяка вечер да не се разплача и да не изпадна в някакъв ужас.

Когато си възпитан и си се изградил попедител, загубата те побърква. Загубата те кара да искаш още и още и още, искаш още от тази опияняваща победа .Докато не успееш , но понякога е и толкова обезкуражаващо , защото винаги ще ходиш с нагласата ,, ами ако е като преди,,.
Страх те е да приемеш следващата стъпка и да се хвърлиш в приключението, защото не знаеш какво те очаква .

Това е като да се хвърлиш в дълбока тъмна дупка без край и да очакваш да не се забиеш.
Вълнуващо , но и плашещо , защото можеш да се пръснеш при сблъсъка със земята , но и да си летиш щастливо в необятието надолу .
...меко казано ,, нож с две остриета,,...

На мястото , което бях преди винаги бях острието в ръкава , винаги бях човека за всичко , човека , който оправяше положението.
Но след като смених обстановката и хората и вече не бях острието, не бях ,, специална,, .
Бях просто ,,една из между всички останали,,.

И все пак исках да се боря да докажа , че съм необикновена. Бъдете различни .
Бъдете специални сами по себе си. Искайте да сте неповторими , въпреки , че всеки е неповторим по себе си , вие да бъдете повече от това.

Карайте хората да се обръщат и да си мислят
,,-Леле , тази/този колко е самоуверен и щастлив,,
Не да ви виждат като поредния минувач на улицата , който не вдъхва дори капка живот .

Искайте и взимайте повече от живота... мечтайте невъзможното... защото от дъното за половин месец постигнах това , за което се борех 10 години и бях на предела на силите си .
Сграбчете шанса с ръцете си  и не го пускайте...
може това да е последния ви.