🖤Опасна Любов🖤

Може би в другия живот ще има хубав край за нас

*5 седмици по-късно гледната точка на Изабел*
Бях в една дупка и ме заравяха жива. Изправих се и се закашлях. Тогава почнах да бягам и стигнах до един мост. И в небето имаше хиликоптер на който Куки висеше с завързан камък на кракът. Протегна се една ръка от вътре и сряза въжето, той падаше ама от него нямаше никаква реакция. Като падна веднага скочих в водата и го видях, опитах се да го дърпам нагоре ама камъкат беше тежък. Бръкнах в джоба му и извадих един нож като срязах въжето и го издърпах на горе. Трудно го изкарах от водата. И му приложих първа помощ. Почна да излиза водата от устата му и му проверих пулса. Беше нормален, но не се събуждаше. Оплаших се и заплаквах....
~Тя се събуди с насълзени очи~
За мое щастие това беше сън. Веднага станах оправих се и тръгнах към болницата. Влезнах в стаята на Куки, но него го нямаше. Имаше само една бележка на която пишеше:
" Нека да видим колко си силна дали ще можеш да спасиш него и себе си"
И тогава усетих как една студен ръка ме хвана. Запушиха ми устата и заспах. Не след дълго се събудих и съня ми този път беше реалност. Но бях  затворена в кутия. Почнах да я блъскам колкото мога повече но не ставаше. Усещах как ме заравят и почнах да крещя, но никой не ме чуваше. И се чудих това ли е края. И тъкмо да си помисля, че края дойде чух глас.
Гласът: Вече не си в позицията да говориш. Сина ми ще бъде това което трябва, явно мъката не му е стигнала. За това ще получи допълнителна. Той ще живее, но ти не. Имаш ограничен кислород така, че пести си силите няма да успееш да излезеш сина ми не е тук да те спаси не е и в тази позиция.
Аз: КЪДЕ Е ТОЙ?
Той: В момента на дъното на морето. Искам да видя на какво е способен.
Аз: ИСКАШ ДА ГО УБИЕШ ЛИ БЕ ИЗРОД?
Той: Не се тревожи има всичко нужно да се измъкне, но не и да те спаси.
*Гледната точка на Куки*
Бях под водата и се опитвах да изплувам, но имах вързан камък на кракът. За мое щастие винаги имам нож в себе си. Извадих ножа и срязах въжето и изплувах. Излезнах от водата и на брега имаше камък на който имаше бележка. Взех я и почнах да я чета.
"Браво сине излезнал си от водата, но мъката не свършва до тук ще преживееш това с Амбър отново, но този път няма да умре пред теб ти ще я намериш мъртва. Щом още не си това което трябва ще преживееш всичко отново и отново докато не станеш това което трябва. Или ще станеш това което трябва или ще ходиш на още едно погребение."
До този камък имаше и телефон взех го и се обадих на единствения номер в телефона.
Аз: Ало, моля те остави я жива ще направя това което искаш ще бъда това което искаш само я остави.
Баща ми: Ще я оставя жива, но ще се откажеш от нея от приятелите си и от всичко което обичаш.
Аз: Добре, но само ги остави живи и не ги застрашавай. Ще се откажа от всичко само да са добре.
Баща ми: Добре имаш 5 минути да я намериш иначе ще умрее няма да си правя труда да я отрова. Ела на *****.
Аз: Как да дойда за 5 минути дори кола няма?
Баща ми: Вдигни камъка. Имаш кола ела до 5 минути.
И затвори.
Вдигнах камъка взех ключа и веднага намерих колата. Качих се и тръгнах. След 2 минути бях там. Видях баща ми и къде са я заровил и почнах да ровя с голи ръце. Ровеж и не след дълго стигнаха до кутията. Изкъртих капака и я отворих като я вдигнах  и я прегърнах. Звъннах на Шуга и Тае. Те дойдоха прегърнах и тях и Лиса прегърна с Джимин се здрависах и се сбогувах с тях. Лиса почна да плаче и Джимин я прегърна. Гушнах пак Изабел ѝ и казах:
Аз: Изабел обичам те твърде много за това ще те пусна повече няма да се видим адски много те обичам хубаво беше да помечтая за нас. Но не ми се сърди правя го за да си жива и в безопасност. Няма повече да застрашвам живот ти. - очите ми се насълзиха Тае я вдигна и тръгнаха.
Шуга: Сбогом Куки благодаря за всичко което направи за нас. Не ми се иска да се разделим така, но ти си го решил и ще подкрепим решението ти.
Аз: Благодаря ви за всичко което направих те за мен и за всички жертви които поехте за това, че бях те до мен. Благодаря за всичко. Може би в следващия живот нещата ще са по спокойни, ще сме пак приятели може би и тогава ще имам и аз щастлив край. - те тръгнаха и аз тръгнах след баща ми.