🖤Опасна Любов🖤

Край

Тогава телефона ми звънна беше Шуга. Аз вдигнах.
Шуга: Куки....Иза...Изаб...Изабел....
Аз: Какво какво Изабел?
Шуга: Тя...тя...искаше да спасят детето....за това.....тя умря.
Аз: Каквоооо.... - тогава аз паднах на земята и се разревах.
Брат ми: Какво стана?
Аз: Нея...нея вече я няма. - казах като се развиках и продължих да рева.
Той се опита да ме прегърне но го изблъсках.
Аз: Ти си виновен. - казах ядосано изправих се и почнах да го душа.
Шуга: Куки...ало, Кукииии....
Продължих да го душа с злоба. И накрая той се предаде и умря в ръцете ми. Взех телефона и затворих като тръгнах към болницата.
*30 минути по-късно*
Влезнах в болницата ядосан. Отидох при останалите и влезнах в стаята в която беше Изабел. Доктора влезе след мен.
Доктора: Вие не трябва да сте тук.
Аз: Аз съм ѝ съпруг, точно аз трябва да съм тук. Нали е мъртва за какво са тези машини.
Доктора: Не е точно мъртва. В кома е.
Аз: Може да се оправи?
Доктора: Ще чакаме да се събуди, не знам колко време ще отнеме, но няма да я оставим да умре.
Аз: Ако тя умре и нея я спасите ви обещавам, че вие ще я последвате. Ще умрете и ще се погрижа тази болница да бъде разрушена.
Докатора преглътна тежко и замълча.
Аз: Сега се махай те.
Той излезе хванах ръката на Изабел като седнах до леглото.
Аз: Защо се жертва живота си без да помислиш какво ще правим аз и детето ни без теб? Нали няма да ни оставиш ще се събудиш и всичко ще се оправи нали? Нали всичко най сетне ще бъде наред? - казах това облегнах главата си на леглото и се разревах. Изглеждах жалко не мислех, че ще мога да рева за друга жена. Не го вярвах, живота ми се усмихна за малко и после всичко приключи. Не можех да направя нищо отново, пак бях с вързани ръце. Не можех да спася Джени. Сега не мога да спася Изабел. Не знам защо ми се случи всичко това, но се надявам тази история да е с добър карай. Но съмненията ми вече се увеличиха. Нямаше смисъл да се надявам. Края ще бъде това да седя и да чакам поредната ми любов да се събуди....