Hideaway [h.s] (Bulgarian Translation)

103

Амелиа Адамс

Лежах шокирана в ръцете на Хари, докато той успяваше да отвори входната врата на дървена хижа. Дъждът продължаваше да вали, докато и двамата се приютявахме за първи път от известно време. Вътре в хижата беше пълен мрак. Той затвори вратата с гръб и след това внимателно ме постави долу, държейки ръката ми, докато аз стоях замръзнала.

Нищо не виждах, тъмнината отвън не осветяваше нищо през прозорците. Чувствайки се неспокойна, държах здраво ръката му, докато го усещах да се движи леко.

"В момента не мога да запаля главните лампи, това място е добре скрито сред дърветата, но ако случайно видят светлините по някакъв начин, тогава сме прецакани." Каза с напрегнатия си дрезгав глас, включвайки фенерчето на счупения си телефон.

Той обърна светлината към мен и аз го погледнах с тревога, замъглена в очите ми. Все още не знаех кой ни преследва. Исках отговори, исках да знам какво се случва. Преди дори да мога да проговоря, той мина покрай мен с фенерчето си. Ръката му беше държеше моята, карайки ме да се обърна, за да го последвам в непрогледния мрак.

Изведнъж малък проблясък на светлина освети всекидневната част на хижата от малка настолна лампа до дивана. Той пусна ръката ми и се приближи до прозореца, рязко спускайки дългите дърпащи завеси.

"Можем да оставим малки лампи включени и ще запаля огън в камината. Но не можем да използваме главните ключове за осветление." Малката светлина ме накара да ококоря очи, защото всъщност виждах къде сме.

Тази хижа на Хари беше красива. Не можех да видя много от нея поради липсата на светлина- но беше достатъчно, за да кажа, че беше хубаво и уютно.

"Това място твое ли е?" Попитах.

"Е, донякъде." Промърмори той, докато грабваше малко от натрупаните дърва с едната ки ръка и ги постави в тъмната камина. След това, след като ги нареди там добре, той ги напръска с малка жълта бутилка с бистра течност.

"Донякъде?" Казах аз объркано. Къде, по дяволите, сме в момента, ако тази хижа не е на Хари.

"Моя е и на момчетата." Промърмори той, докато държеше гръдния си кош под мократа си тениска.

"Момчетата, тоест Найл, Лиам и Луи?" Казах, докато стоях неподвижно в хола.

"Да, беше много отдавна... но всички споделяхме това място- планирайки Malignant." Промърмори, докато грабваше малка кутийка кибрит от камината.