Hideaway [h.s] (Bulgarian Translation)

108

Хари Стайлс

"Хари, какво правим тук?" Оплака се Амелиа, докато държах пъргавата й ръка в моята голямата и я водех надълбоко в гората с куп стари бирени бутилки в едната си ръка.

"Много хора ни търсят, искат смъртта ни. Трябва да се научиш как да се защитаваш." Неясно обясних, спирайки, когато видях гигантски паднало стъбло насред гората.

Това ще свърши работа.

Пуснах ръката й и се приближих до високия ствол, взех бирените бутилки и наредих четири от тях на равно разстояние върху мъртвото дърво. Поставих останалите четири на земята до дървото, преди да се върна при обърканата Амелиа, потънала в коженото ми яке.

"Все още не разбирам защо съм тук." Каза тя, докато пристъпвах към нея.

"Колкото и да искам да те предпазя в собствения ти малък деликатен свят, трябва да се научиш как да стреляш, в случай че някой се опита да те отнеме от мен." Обясних, докато вадех черния пистолет от колана си.

Тя се засмя и поклати глава, "Не е необходимо."

"Амелиа, не е толкова лесно, колкото изглежда." Казах аз, докато презареждах пистолета.

"Не, наистина Хари, това не е необходимо." Повтори тя със същия самодоволен поглед върху лицето си. Тя наистина не разбираше.

"Добре добре, тук." Казах, докато й подавах обемистия пистолет; "Опитай се да оцелиш всички тези бутилки от това място." Казах невярващо, докато я хващах за ръцете и я насочвах да застане на около десет метра.

Тя изпуфтя, докато аз се отмествах встрани, заставайки на няколко крачки разстояние и пъхнах ръце в джоба на суичъра си. Скоро ще разбере, че това няма да е толкова лесно, колкото си мисли.

"Опитай." Казах, докато я гледах как държи пистолета в нежните си ръце.

Тя насочи вниманието си към бутилките върху ствола на дървото и отдели малко време, преди да вдигне пистолета направо в ръцете си.

Гледах я мълчаливо с усмивка, знаейки, че ще пропусне и ще поиска помощта ми, но беше твърде упорита, за да го признае.

Но изведнъж тя започна да стреля и аз гледах как една по една всички бутилки се разбиват още при първите изстрели. Разширих очи, виждайки я как разбива четири бутилки с четири куршума, като през цялото време запазваше неподвижно изражение. Лицето й беше станало сериозно, докато стреляше, очите й показваха бунт, но пухкавите й розови устни все още изглеждаха като на ангел.