Hideaway [h.s] (Bulgarian Translation)

112

Амелиа Адамс

Поставих мръсните чинии под топлата вода, започнах да ги почиствам с гъбата и се потопих в собствените си мисли. Винаги е било лесно да се мият съдове, които са само от Хари и мен. Мразех да мия чинии, когато бях по-малка. Майка ми използваше всеки възможен съд в шкафа, когато ставаше дума за готвене на големите й ястия, а след това тези които ядяхме бяхме четирима, така че трябваше да мия толкова много съдове. Мразех го толкова много. Но сега никога няма повече от пет чинии в мивката след нас.

Напоследък си мислех... Трябва да видя родителите си. Трябва поне да им кажа, че съм добре. Поддържах толкова много гняв в себе си към тях, но разбрах, че не е честно за тях дори да не им се обадя и да им кажа, че съм добре. Те са мои родители и колкото и да съм се чувствала, сякаш не са се интересували от мен в миналото, знам, че ме обичат. Не знам колко упорито се опитваха да ме намерят през последните няколко месеца, но са ми родители- и аз ги обичам.

Това, че Хари ми разказа колко сурово е било миналото му и как баща му иска да го убие, наистина ме накара да подредя нещата в перспектива. Може да съм имала малко трудно минало с родителите си, но в края на деня все още се обичахме. Те ме защитаваха през целия ми живот и ми дадоха добър топъл дом. Имах хубаво детство- за разлика от него. Искам да се свържа с тях по някакъв начин, но дори не знам откъде да започна.

Как щях да им обясня, че мъжът, който ме отвлече, сега ми беше гадже? А и че е същото дете, което е изгорило библиотеката на майка ми преди повече от десет години? Не можех просто да се обадя- те щяха да искат да ме видят. Не можех и просто да се появя в къщата заедно с Хари- това би било прекалено. И двамата щяха да имат толкова много въпроси, на които не можех да отговоря. И как щях да им кажа, че отново щях да си тръгна? Изминаха много месеци, откакто ме нямаше и след като ги видя- те ще очакват да остана и ще направят всичко, за да не си тръгна отново. Баща ми най-вероятно ще тръгне с насилие към Хари, особено когато кажа, че ще тръгна отново с него.

Погледнах през малкия прозорец, докато миех чиниите, виждайки Хари в задния двор, без тениска, да сече дърва с брадва.

Той взе едно дебело парче дърво от купчината, след което го постави изправено върху пъна. Дясната му ръка, която държеше брадвата, се издигна във въздуха, след което полетя надолу, за да сцепи грубо дървото, като наполовина сгъна бицепса си. Той го правеше да изглежда толкова лесно- сякаш не полагаше никакво усилие.