През очите на един мафиот

Резултатът +++

........но от него нямаше реакция.
Ч: тъп тест. -взе го от ръцете ми като го хвърли на земята.
С: защооо??? -отидох и го взех и видях че не бях.
Ч: не си бременна.
С: виждам! -седнах на леглото и се загледах в екрана на теста който пишеше че не съм.
Ч: аз излизам. -погледнах и видях че взе якето си.
С: защо се разстрой така? -станах и отидох до него.
Ч: не си бременна!
С: ох Чонгкук! -вгуших се в него като вдишах парфюма му.
Ч: исках да си бременна! -каза с тънка глас.
С: Чонгкук не всичко ще стане ей така!
Ч: става то, става.
С: както и да е, нека идем до у нас и да се оправим?
Ч: оф Сана..... -отдръпна се от прегръдката и ме погледна.
С: какво?
Ч: нищо, довечера тук ли искаш да дойдем отново? -попита докато се преоблече.
С: не ще си приберем Суно и ще си идем у нас.
Ч: добре. Тръгваме ли?
С: да. -отидох до леглото като взех телефона си и теста който беше останал.
Ч: хайде! -каза като излезе от стаята аз тръгнах подир него докато не стигнахме рецепцията. Дадохме ключа на рецепцията и напуснахме хотела. Чонгкук звънна на някой да му докара колата. Някви минути по-късно колата беше пред нас. Дадоха ключовете му и ние се качихме.
Ч: онази асистентката как е? -попита асистентът.
А: ами.... В болница е мисля че е с счупен нос!
Ч: предай ѝ че много се извиняваме за постъпката.
А: ще и предам!
Ч: приятна работа. -каза преди да тръгне.
С: нужно ли беше да питаш как е?
Ч: виж че даже си и счупила носа ѝ!
С: ако искаш може да минем през болницата да я видиш?
Ч: глупости не!

• час по-късно 18:44 .

Бяхме пред нас (къщата на Кук) и Чонгкук паркира. На него пък какво му стана? През целия изминал път не ми говори.
С: какво ти има? -хванах главата му като го обърнах към себе си.
Ч: какво да ми има? -погледна ме с леко насълзени очи.
С: защо плачеш? -прегърнах го като той ми отвърна.
Ч: Сана спомних си за второто ми дете едва няколко часа му бяха останали да излезе на яве, но аз да не го опазих!
С: стига не плачи! -започнах да галя гърба му докато той не спираше да подсмърча.
Ч: не можах да го опазя! -приплака горчиво.
С: Чонгкук стига не плачи за това -отделих се и изтрих с палец сълзите му.
Ч: много ми е трудно да го забравя това.
С: разбирам и на мен ми е трудно да забравя някой неща! -погледнах го.
Ч: обичам те Сана знай това!
С: знам това, а и аз теб също те обичам Чонгкук. -целунах устните му който бяха намокрени. Той отвърна, но го мъчеше споменът при който никога няма да го забрави. Много добре го разбирам.
С: стига плака! -изтрих още веднъж сълзите му.
Ч: Сана въобще не ми е лесно с Ара защото всеки път ми го натяква това!
С: ще мине аз съм до теб!
Ч: тази неделя ще трябва да се явя в съда.
С: защо?
Ч: исках и развод но тя не го прие искам да се отърва някак си от нея!
С: ще се отървеш спокойно.
Ч: ах Сана..... ти си ми опората и знам че винаги можеш да ме отешиш по какъвто и да е начин! Благодаря ти.
С: не аз ти благодаря че ми споделяш за да знам как точно да помогна Кук! -получих топла прегръдка за отплата. Слязохме от колата докато не видях Чонгкук да се подпира на колата. Аз веднага отидох.
С: добре ли си? -подпрях го на себе си колкото и да беше тежък.
Ч: причерня ми изведнъж.
С: ела ще се качим горе! -помогнах му да се придвижи до входа на вратата.
Ч: Сана добре съм! -дръпна се леко но щеше да падне аз едва го сдържах на рамото си. Бръкнах в джобовете му за ключа и го взех като отключих вратата и влязохме вътре. С леки движения се придвижихме до дивана в хола. Оставих го на дивана и отидох в кухнята за чаша вода като отново се върнах при него. Той беше бял на платно. Какво му става?
С: Чонгкук какво ти е? -огледах лицето му което беше червено. Впрегнах се още повече. Какво да правя сегааааа?? Чонгкук беше бял на платно, а аз и една помощ не мога да му окажа. Оставих чашата на масата и тъкмо щях да стана докато не ме дръпна в обятията си.
Ч: добре съм! -каза най-спокойно.
С: ама ти..... -започнах да го удрям, но на шега докато той ми смееше.
Ч: извинявай де! Исках да видя какво ще направиш. -хвана ръцете ми като ме прегърна.
С: много си гаден.
Ч: Еми......