??

55 2 3
                                    

С: ами аз......
К: ти какво?
С: бременна съм!
К: моля? Наистина ли? -попита шокирано.
С: да, днес разбрах....
К: това е много хубава новина Сана! -прегърна ме.
С: знам Крис, но едва ли ще се справя сама....
К: и кой е казал че ще си сама бе момиче? -погледна ме.
К: мислиш ли че аз няма да съм до теб? Мислиш ли че няма да гледам това малко бебче? -погледна като посочи корема ми и се усмихна.
С: ти си невероятна приятелка! -прегърнах я с усмивка на лицето.
К: ако искаш ела да идем да ядем и от там направо да се прибираме, защото аз утре съм на работа?
С: аз също съм.
К: как така?
С: така?
К: та ти си бременна Сана, трябва да си почиваш!
С: Крис, още не е настъпил тежкия месец.
К: и какво? Трябва да си почиваш!
С: ммм не ще дойда на работа.
К: оф момиче, Еми хубаво, после да не ревеш като луда?
С: споко, хайде да идем и да ядем защото умирам от глад!
К: добре ела ще те заведа в един нов ресторант, те тъкмо сега са го отворили.
С: супер! -станахме от пейката и се запътихме към ресторанта за който Крис казваше.

~ два часа по-късно ~

Намирах се във вкъщи, лежах си и си гледах филм по Netflix. Очите ми напираха да се затворят, но телефона звънна и аз се уплаших. Взех го защото беше до мен и вдигнах.
Ч: хайде Суно ела да вечеряш защото храната ще изстине! -чух виканията на Чонгкук от някъде.
С-но: како Сана искам да си дойдеш! -каза тихо но хлипайки.
С: защо, какво има? -станах в седнало положение защото се притесних.
С-но: како Сана моля те ела си, моля те ела да ядем заедно!! -въздишах.
С: Суно не мога, в момента съм си легнала и просто няма как. Утре ще дойда да те вземе обещавам!
С-но: но како Сана моля те, тате също преди час плака за теб! Моля те како Сана поне заради мен но ела!
С: Суно..... -отчаях се защото толкова много ме моли.
С: добре след малко тръгвам.
С-но: ще те чакам како Сана! -затворих му и станах от леглото. Ох, ами сега? Взех телефона си отново и набрах някакво такси за да дойде и да ме вземе. Преоблякох се в някакви дрехи и си взех чантата в която си държа хапчето и други принадлежности за себе си. Взех коженото си яке като го облякох и излязох но преди да изляза си взех телефона. Излезнах да чакам таксито и то взе че дойде, еми късмет 🤷‍♀️ Качих се и казах на шофьора да кара към дома на Чонгкук. Да, отново отивам там, но не отивам лично при него а при синът му.

~ 30 мин по-късно ~

Платих на шофьора и слезнах от таксито. Сложих чантата си на рамото и закрачих към входа, въздишах и почуках веднъж. Минута по-късно вратата се отвори и безумният поглед на Чонгкук ме посрещна.
Ч: Сана, какво правиш тук и то по това време?
С-но: аз я извиках. -каза Суно тихо зад него с играчка в ръка.
Ч: и кога си успял да го направиш?
С-но: исках просто да е тук тази вечер, како Сана гладна ли си?
С: не, аз... ядох преди час и.... Не съм гладна! -покани ме да вляза след което събух обувките си.
Ч: Суно ти отиди да ядеш и остави Сана.
С-но: тате аз се наядох ще отида да си лягам. Како Сана ти ще дойдеш ли?
С: ъм да, ще дойда. -тръгнах подир Суно нагоре към стаята му.
С: кажи ми сега защо когато звъня плачеше?
С-но: защото исках да спиш до мен! Како Сана аз свикнах с теб и не мога без теб!
С: Суно разбирам те но утре щях да те взема, обещах ти.....
С-но: не мога како Сана или щях да накарам тате да ме заведе при теб или нямаше да ти говоря ако не ми беше приела!
С: брей, Суно ти май взе много да искаш? Ами като дойде тежкия месец мислиш ли че ще мога да идвам когато ти искаш?
С-но: това е първи и последен път обещавам. Дори съжалявам че така трябва да стане.
С: няма нищо, нека лягаме защото на мен изключително много ми се спи.
С-но: аз съм готов с пижамата си како Сана!
С: добре момчето ми.... -спрях за минута защото се сетих че моите дрехи са в стаята на Чонгкук, а трябва да се преоблека не мога да спя с тези дрехи, не ми е удобно така.
С: ей сега се връщам! -свалих чантата си от рамото и я оставих на шкафчето като излязох. Дано не е в стаята защото не ми се говори с него. Почуках на вратата и натиснах дръжката като влязох. Сгреших! Той седеше на любимия си стол който беше близо до вратата на терасата и пушеше пура докато пиеше Ром с лед.
С: съжалявам но ще си взема дрехи. -отидох до гардероба който имах мой дрехи, избрах едни.
Ч: а защо чукаш?
С: защото така е възпитано.
Ч: щом е така добре? -взех си дрехите и излезнах без време от стаята. А щом влязох лъхаше (миришеше) на неговия парфюм. Разстроих се просто..... Върнах се в стаята на Суно и го видях че той беше легнал, беше се обърнах и спеше май. Аз се преоблякох набързо и легнах на леглото което ме побираше малко трудно, но като за тази вечер ще се справя. Отнесох се без време докато бях прегърнала Суно.


~ главата на Чк ~

Тя излезе от стаята, а сърцето ми не спря да бие като лудо. Ах Сана какво ме накара да направя. Часът минаваше 1:00 през нощта и аз още не спях. Седях и пиех Рома си с пурата. Това чувство да не ѝ говоря ме убива. Близо 3 часа не съм я виждал и не съм говорил с нея. Аз просто съм луд по нея, шибано луд съм по нея. Тези гърди на който лежах до преди месец, този аромат който дишах до преди месец, тези ръце който ме прегръщаха всяка сутрин като за добро утро с усмивката която ми показваше, тези устни който докосваха моите с който нямаше насита, тези шибани очи който ме гледаха като луди и ме искаха. ТОЗИ ШИБАН ЗАДНИК.....ооо не, за него няма да говорим, но бих казал само че.... ТОЙ Е МОЙ! ВСИЧКО Е МОЕ! ТЯ Е МОЯ И НА НИКОЙ ДРУГ! Станах нервно и започнах да крача около леглото. Спрях се и излезнах от стаята. Исках да я видя, имах нужда да видя красивото и лице. Влезнах тихо в стаята на Суно и видях как се беше сгърчила до Суно. Което няма как да стане, тя е бременна и се гърчи по малките легла въпреки че мъжът ѝ е тук? Взех я на ръце и я пренесох в стаята ни, сложих я по-лека на леглото и я завих. Толкова я обичам, толкова съм влюбен в нея. Шибано влюбен съм в нея! Легнах и аз до нея докато слагах палеца си на бузата ѝ за да погаля лицето ѝ. Толкова съжалих че и наговорих онези неща По-рано но ми падна пердето, а и мисля да си дадем малко почивка после ще оправя аз самия нещата. Няма да я дам на никой за нищо на света. Минах с палеца си покарай устните ѝ и очите ми просто казваха "целуни я". Нямаше да го направя защото ако примерно усети ще се скараме и ще излезе от стаята като ме остави сам. Просто минах леко покрай тях и станах. Отидох да си взема душ и да се преоблека като моментално си легнах и я прегърнах като също направо се залепих за нея и усещах дишането ѝ. Затворих очи и за няколко минути отнесох земята. Утре ме чака дълъг ден 😀





















-послушай новата година реших да пусна. Няма да давам причини защо не качвах месеци.







-за много години, пожелавам на всички новата година да ни донесе повече любов и късмет другото ще го постигнем! Добре дошла 2024! 🥳❤️

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: Jan 01 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

През очите на един мафиот Where stories live. Discover now