Разговорите с майка ми бяха доста тегави, откакто замина за чужбина. А, с баща ми – дори и да е тук, разговори не се получаваха. Все беше зает с новата си любима. Бях сирак с родители. Представяте ли си?
Една вечер майка се обади. Гледах името ѝ на дисплея на телефона си, малко повече от обикновено преди да вдигна. Поех си дълбоко дъх, натиснах слушалката (преди разговора да се отхвърли) и допрях телефона до ухото си.
- Ало, скъпи, добре ли си? Как е моето момче? – можех да усетя, как се е настанила удобно на кожен диван в скъпата си квартира и гарантирам, че е пияна. Сякаш можех да усетя дъха ѝ през слушалката. – Ало, Томи, чуваш ли ме?
- Да, да, извинявай унесох се. Добре съм.
- Не съм те чувала отдавна! Ах, ах, детето ми, като станеш на моите години ще разбереш, колко много правя за теб и ще ми благодариш с една банка пари... Баща ти, той още ли е с онази – млъкна и се замисли за момент и в този момент си мислех как да ѝ затворя. – Мирела ли беше, Мария... Абе, все тая. Надявам се да си добре и скоро ще ти изпратя пари.
- С парите си единствено мен не успя да купиш.
Изрекох студено, не изчаках и миг повече и прекъснах разговора. Прекъснах глупостите ѝ. Спрях всичко, което ме дразни в тази жена. Погледнах часовника си. Беше девет вечерта и знаех, че е време да изляза и да се позабавлявам. Взех си връхна дреха и излязох тихо към тъмния град.
STAI LEGGENDO
Видим сред невидимите
SaggisticaЗнаеш ли каква е цената на това да си "купиш" нещо безплатно? Какво е да си младо момче, да имаш целия живот пред себе си и околния свят да не те подозира, дори и в лошо. Адреналина, когато крадеш ти е до небето, но колко ли бързо ще се появи стра...
