Видим сред невидимите

Глава 5

Вечерта мина бавно и мъчително, мислите ми ме забулиха, като с одеяло, но не ме топлеха, ама никак. През главата ми минаха купища сценарий за това, което можеше да се случи на сутринта в кабинета на Божков. Мислех си, защо ми се случва и кой стои зад цялата тази бъркотия. Накрая най- вече се молех всичко това да е сън или аз просто да халюцинирам. Нощта се изниза и деня се показа, разбуждайки всичко живо що диша и яде. Не можех да чакам повече и бързо слязох долу. Изглеждах, като някой излязъл от „Живите мъртви", мисля че се досещате, че картинката бе далеч от красива. Засякох баща ми да отива към кухнята и дотичах до него нетърпеливо. Опитвах да се държа хладнокръвно, но по скоро изглеждах, като развълнувано дете очакващо парти за рождения си ден.

Закуската не ми се услади, както преди. Стомахът ми бе сит от цялото ми притеснение.

- Сине, яж нещо и не се притеснявай за тези глупости, ако не си виновен наистина, защо се държиш така? – забеляза, че почти не съм докоснал храната си.

- Не е това, просто не ми се яде нещо тази сутрин – казах с имитирана незаинтересованост и си отпих няколко глътки вода от чашата, която бе на масата.

- Томи всичко ще се нареди, сигурна съм че това е просто лошо недоразумение – усмихна се топло бъдещата жена на баща ми и сложи ръка на рамото ми.

Не можех да кажа повече и темата се затвори недовършена. След неизвестно време типичния рингтон на баща ми огласи целия хол и стигна известието му чак до нашите уши в кухнята. Усещането ми подсказваше, че това е директорът. Телефонът бе оставен да звъни и баща ми ме подкани да ставам, за да излизаме.

- Може ли поне едно патронче с уиски да си взема за из път – казах шеговито, като ставахме от масата, а на него май никак не му беше смешно, след погледа който ми хвърли.

Времето бе приятно, имаше едва осезаем вятър, но пак си бе хладно, точно като за сезона. С баща ми се настанихме в колата, като той запали и потегли към сигурния скандал, който щеше да се случи. Пътувахме, наблюдавах обстановката отвън положил глава на прозореца. Липсваха ми само камерите, дъжда и драматичната музика, щеше да стане страхотна драма, от кадъра в който съм застанал. Опитвах да се подготвя за момента, в който можех и да съм успешно натопен. Колата спря рязко пред сградата и за малко не се целунах с таблото. Така съм се унесъл, че щях и да се телепортирам сигурно. Излязохме заедно с баща ми и тръгнахме към училището и след него - дирекцията. Стигнахме до вратата, почука се и ни пуснаха да влезем.

- Зает човек съм и веднага искам да си минем на думата – нахлу мигновено и мина пред бюрото на директора за секунди, личеше си че е доста сериозен – синът ми виновен ли е или не?

- Казва се „добро утро" първо – вдигна очи към настойника ми – и мисля, че трябва да видите сам – обърна лаптопа към него.

Баща ми се загледа внимателно. Време на записа 20:34:07, дата 17/10/20ХХ . Това се е случило онази вечер, но аз дори не съм бил там, бях в онзи антикварен магазин. На видеото си личеше, как е снимано на нощно виждане и момче със суичър и качулка грабва трофея, и с помощта на фенерче си осветява пътя за навън. Лице, не се видя. Погледнах към баща си, беше с леко присвити очи и мислещо изражение, май се е досетил, че бях се прибрал късно онази вечер. Дяволите да ме вземат, това не е на добре.

- Е, след като видяхте записа, мисля че имате някакъв коментар по въпроса – обърна Божков лаптопа към себе си и погледна баща ми подсмихвайки се.

- Не, това не е Томи. Онази вечер той излезе с дъждобрана си, защото валеше. А и той не е толкова слаб. Мисля, че трябва да вземете мерки, не да обвинявате, който ви падне. – погледна го също и усмивката му падна, тоя толкова искаше да ме изгонят от училище. – Ако Ви успокои ще му се претърси стаята. Но и Вие ще трябва да направите нещо по въпроса.

Директора остана безмълвен. Баща ми направо го изравни със земята. Бог е чул молитвите ми, нищо че го виках само, когато ставаше най- напечено.

Влязох в час. И най- задният чин в ъгъла на стаята бе зает от Калоян, до него имаше само едно свободно място. Това вече бе прекалено.