Глава 10

91 26 8
                                    

Ирина Маркова

Вървя към квартирата, която трябва да наричам свой дом, но до сега не съм почувствала, като такъв. Не усещам нищо – никакъв студ, нито пък вятъра. Мозъкът ми, като че ли е зациклил на едно място и върти една и съща сцена постоянно, не оставяйки възможност на никакви други мисли или емоции да проникнат през нея. Ще платя операцията на брат ти. Както и всички останали разходи по рехабилитацията, болничния престои, пътуването. Всичко. Ще прекараш с мен двадесет и четири часа. Лицето му, очите които ме гледат от високо, двете разкопчани копчета на ризата му, движението на устните му, дори вдишванията – цялата картинка, в най-малки детайли е пред очите ми. Сякаш се намирам в някакъв скапан нискобюджетен филм, който успешно би могъл да бъде сниман и с телефон. Траян наистина ми ли предложи да плати всички разходи на Йоан, ако изкарам с него определено време? Може ли всичко това да е плод на въображението ми? Може ли най-после след толкова усилия, аз да съм тази, която има нужда от лечение? Лечение. Всяка една дума произнесена от устата на Траян отново се завърта в повторение, още едно. Не е никакво въображение, той наистина ми отправи това предложение. И защо? Знам отговора. Защото мрази Йоан и така ще го накаже. Поставя ме в това положение нарочно, сигурна съм. Толкова ли е неповторима тази Дарина, та държи да наказва дори, след като не е с нея. Не е ли достатъчно наказан Йоан или просто Траян е гадно копеле, което никога не забравя, че било настъпано?

Знаех какъв е още преди да го видя на живо. Не е случайно, че Йоан го мрази. Да, не е директно виновен за инцидента с брат ми, но той също носи своята вина за състоянието му. Йоан е в това състояние заради Дарина, заради Траян и болката, която му причиниха те. Сега какво се очаква от мен, да бъда следващата, която ще го предаде? Това е един невъзможен избор. Да продам себе си, за да спася брат си, но цената е моето предателство към единствения член на семейството ми. Дори не искам да си помислям как би реагирал, ако разбере, че съм се виждала с Траян, че част от парите са дошли от него, камо ли цялото лечение. Здравето на брат ми или връзката помежду ни? Какъв друг изход имам?

Вдигам глава нагоре и се заглеждам в тъмната тераса на квартирата. Не бих могла да намеря толкова много пари, дори да се скъсам от работа цял живот. Заем никоя банка не иска да ми даде. Дори да взема от Дилян, пак няма да е цялата сума. Може би Йоан ще ме обяви за изменница и повече няма да ме погледне, но ще е жив и до колкото е възможно здрав.

ИзходWhere stories live. Discover now