Изход

Глава 23

Траян Гамартиев

- Как можа да скриеш подобна информация от мен?! - Токчетата на майка ми потропват по мрамора. Тя се обръща рязко към мен. – Изобщо кой ти даде право да вземеш подобно решение, без да се допиташ до мен? Животът отделно не ти влияе добре, Траяне!

Стисвам зъби при назидателния тон, който използва. Бих могъл да я информирам, точно колко добре ми влияе животът отделно, но ще се въздържа, просто защото не ми трябват допълнителни скандали. Имам си достатъчно глупости на главата, не мога да си позволя и майка ми да ми вдига кръвното. Освен това, правото да вземам решения сам ми го даде самата тя, когато ме направи глава на това семейство.

- Напомням ти, че Драгомир отдавна е пълнолетен. – Облягам се назад в креслото и кръстосвам крака демонстрирайки спокойствие, което определено не притежавам. – Освен това има нужда от лечение. Няма да поддържам наркоман.

Ако ѝ позволя да види дори прашинка неувереност, ще се възползва, ще ме нападне, ще започне да настоява брат ми да излезе от клиниката. Майка ми е хитра лисица. Обича да се прави на безпомощна и показва зъби веднага щом подадеш ръка да ѝ помогнеш. Изобщо не осъзнава, че положението на Драгомир не е никак розово, напротив, изпаднал е в сериозно затруднение, което буквално би могло да коства живота му. Ако не дрогата, то Караиванов ще бъде този, който ще го убие.

- Той не е наркоман! – Устата ѝ се свива до чертичка, а ръката ѝ роши късата ѝ руса коса. – Познавам детето си, той не е такъв!

- Защото не знаеш, какво намерих в стаята му. – Подхвърлям все още спокойно. Погледът, с който ме стрелва е меко казано убийствен.

- Казах ти, познавам детето си! – Започва да звучи заплашително.

Изказването ѝ и повторението ме дразни до степен, в която не съм сигурен, още колко ще мога да сдържа нервите си. Човек ще рече, че за тридесет и три години трябва да съм свикнал с безразличието на майка си към мен, което е демонстрирала достатъчно пъти, че да „схвана намека". Само, че не съм. Тя винаги е била такава, закриляше Драгомир, обръщаше внимание на него, той учеше близо до дома, мен изпратиха в друга държава. Аз бях този, когото баща ни подготвя да наследи всичко, да управлява. Брат ми бе подготвян как да харчи и живее живота си безразсъдно, сякаш това е някакъв естествен баланс в семейството ни. Дори не искам да си представям какво щеше да е, ако скъпоценният Драгомир бе жена. Сега майка ми, ми държи тон, защото не съм я уведомил, че брат ми ще бъде настанен в клиника за лечение на зависимости. Ако онази нощ смятах, че ще помогне, щях да я уведомя. И сега не смятам, че ще помогне, информирам я понеже не ми остава друг избор. Минаха дни и тя със сигурност се е опитала да се свърже с него.