Поглеждайки си в огледалото,
заглеждам момичето-бялото.
Със русите коси,
със сините очи.
И чудя се къде е сбъркало,
защо все е объркано.
И чуди се сега,
как толкова бързо превръща се в жена.
Обича да мечтае, да обича и да лети,
на глас да вика -от емоции крещи.
По правилната пътека ли то върви,
или някъде криви.
Поглеждам в огледалото,
всичко вече си личи.
И детството започна да затваря за мен врати.
Стой,момиче ,не си отивай,
поне от време,на време се отбивай
Мило,момиче -в огледалото,
само вече аз те виждам.
Света да те забравя ме притиска.
Стой си в огледалото вълшебно,
и казвай ми кое е редно.
Автор:Паулина Сивкова
Дата:07.04.2023г.
