Небето беше изключително красиво,
седнала срещу морето бях.
Не беше измислица детето,
отражението във него го видях.
Краката заковани сякаш на земята,
мисли безброй ми нахлуваха в главата.
“Щастието съществува”-морето ми прошепа.
“Бори се,ще успееш”-небето към мен ръка протегна.
Слънцето залязваше,
нощта бавно спускаше своите звезди.
“Сега е времето да сбъдваш твоите мечти.”-вселената крещеше ми със пълен глас.
Седях ,морето гледах,
то беше тихо-
чрез него себе си от вътре
поогледах .
Прикована за пейка,краката забити в земята,
погледнах напред,пред територия непозната.
Хоризонтът пътя взе да ми показва,
напред продължавам.
Правя първата крачка.
Море ,небе,благодаря…
Звезди(мечти),
напред ,с големи крачки….
Дата:08.02.2024г.
Автор:Паулина Сивкова.
Написано,докато гледам морето…
