Огледален свят

8-Скандала

"И значи не си имала никога приятел? " попита ме Франческа докато седяхме в училищния двор. Беше минало месец от смъртта на родителите ми. Някак сме по добре психически. "Но ти си много готина"

"Напротив"

"След като казвам че си значи е вярно. Днес ще излизам с приятели. Ще дойдеш нали? "

"Не искам да ви притеснявам"

"Няма такива неща. Ти също си ми приятелка.Идваш с нас. А сега да влизаме че господина по физика ще ни убие" завърши тя разговора ни и тръгнахме към стаята.

Влязохме и на последният чин видяхме Леон който май се опитваше да глътне Ема. Изгледах ги доста дълго и изведнъж той ме погледна и спря с опитите си.

"Какво си зяпнала принцесо?" попита ме студено.

"Каква принцеса? Макар да използва парите на Габо все още си остава парцалана"

"Ема замълчи" скастри я Габо.

"Аз казвам само истината. "

"Тази никога ли не млъква? " попитах Франческа, но така че да ме чуят

"Май ще трябва да я накараме да млъкне." отговори ми тя. Обърнахме се отново към тях и я погледах лошо

"Не мислиш ли че прекаляваш вече? Казвала съм ти го казвам ти го отново. Не си интересна на никой. Да не мислиш че е много хубаво да си нечия само за секс? Това скъпа не те прави популярна или яка както си мислиш а те прави КУРВА. А ти Лъвчо,си скрий зъбите за да не ти паднат скоро. От както съм дошла не си спрял да се закачаш с мен. Какво съм ти направила? Нищо! Просто явно и ти искаш да изглеждаш 'готин' по този нелеп начин. Разглезени богаташчета." казах а те просто стояха и ме гледаха. Тъкмо тази руса кокошка да дойде към мен когато приятелките й я спряха тъй като учителя влезе. Изправихме се от местата си и щом ни каза че можем да седнем започна да преподава урока си.

***

"Мислиш се за интересна така ли? " попита ме Ема щом влезе в женските тоалетни. Доближи се до мен и стисна китката ми. "Аз поне имам родители. Ако не бяха леля ти и чичо ти щеше да останеш на пътя" каза това и чух как вратата се отваря точно когато замахнах да я ударя. Обаче преди да го направя нещо силно се уви колко другата ми китка и ме стисна още по силно.

Щом вдигнах погледа си видях Леон. Очите ми бяха пълни със сълзи. Не от болка на ръцете а от думите на тази. Как може да го каже?

"Какво си мислиш че правиш малката? Ще Ревеш ли? Върви се скрии в някоя дупка. Ще съжаляваш за думите си. Много"

"Пуснете ме"

"Ръцете ли те болят? Извинявай" каза Ема и пусна ръцете след което дръпна косата ми много силно и ме изкара в коридорите.

Бутна ме и усетих твърдият под на училището. Щом вдигнах главата си видях че половината гимназия се беше събрала около нас.

Някои очакваха повече, други снимаха. Почувствах се ужасно унизена. Леон и Ема се смееха като луди.

"Какво става тук? " ето ти моите хора. Това беше Габо който дойде заедно с Франческа. Щом приятелката ми ме видя веднага се затича към нас и блъсна Ема в стената.

"Ема, спри се подяволите. Никога ли няма да се промениш? " извика в лицето й и направи това което аз по рано не успях. Удари я а след това дойде до мен. Хвана ръката ми и ме накара да се изправя. "А вие изчезвайте. Какво сте се събрали тук? " извика и всички бавно се махнаха.

"Вие сериозни ли сте? От Ема го очаквах още от Първият ден се държи ужасно с нея, но ти Леон. Знаеш че Лили ми е братовчедка а се държиш така с нея. Нали съм ти най добър приятел"

"Едно си ти и други е тя. Ти си най близкият ми а тя е дразнеща парцалана"

"Сирак забрави на кажеш" казах изведнъж като братовчед ми ме погледна очудено

"Така ли я нарече? "

"Не съм го казал аз а Ема"

"Но ти се съгласи. Фран хайде" казах и с Франческа тръгнахме към кафенето.

"Добре ли си? "

"Заболя ме от думите им. Как може да са такива? "

"Лили? " чу се мъжки глас зад мен. Обърнах се и видях..