Огледален свят

30- Първият път

Леон

Седмица по късно

Отново победихме днешният мач. Толкова много се радвам че се връщаме към постоянните ни победи. Както винаги ще има парти на което моето момиче няма да присъства понеже й стана лошо и след мача реши че няма да излиза.

Купона върви страхотно. Сигурно половината град е в хола на Матьо. Аз обаче ме мога да се отпусна. От час пия една бира.

"Брат ми, защо не пиеш" попита ме Макс, приятел ни е.

"Не знам човече. Притеснявам се за Лили" това момиче така ми е влязло под кожата че излизане няма.

"Ооо я се стегни"

"Какво имаш предвид?"

"От както сте заедно си променен. И не към хубавото."

"Това не е вярно"

"Да вярно е! Ти буквално се отдръпна от нас. Постоянно си с глупавата Лили. Какво стана, брат? Нали й се подиграваше?" Този току що започна да ми вика ли? Той пък за какъв се мисли? Хванах яката му и доближих лицата ни максимално.

"Чуй сега идиот такъв няма да слагаш Лили в мръсната си уста"

"Нахвърляш се върху приятеля си заради някакво момиче"

"На това момиче ме можеш и на малкият й пръст да стъпиш"

"Не ме интересува нито за теб нито за нея. Искам да се стегнеш иначе си вън от отбора!"

"Това че тренера ти е чичо не те прави важен"

"Прости те предупреждавам, Леон. Помисли си кое ти е по важно. Отбора и сигурното място в колежа или момичето което така или иначе скоро ще те зареже. Не знам какво ще правиш скъсайте не се виждахте или каквото поискаш но искам да си съсредоточен" каза за последно и се отдръпна от хватката ми след което изчезна някъде. Огледах се наоколо. Неше пълно с хора които танцуваха, поеха, играеха ма някакви смотани игри или се натискаха. Изведнъж ми се зави свят. Изби ме ледена пот и имах чувството че скоро ще припадна. Изправих се от стола на който бях седнал и се запътих към кухнята бутайки се в всеки един човек който ми пречеше.

"Леон, добре ли си?" Попита ме Габо щом влязох е кухнята.

"Не. Трябва ми вода" бързо дръпнах един стол и седнах. Приятелят ми ми донесе чаша студена вода и я изпих на веднъж.