19-Подценяването

118 9 1
                                    

Леон

След като изпратих Лили веднага се върнах при баща си който все още беше в хола на същото място където го оставих само дето имаше и телефон в ръцете.

"Татко!"

"Момент. Говоря не виждаш ли? Какво казваше Гари?" Сериозно ли? Не знам какъв е този Гари,но точно сега няма да стане на неговата

"Трябва да поговорим" казах и той разбира се се направи на глух. Типично за господин Мартинез, когато не му изнася не чува!
Аз от своя страна се изнервих прекалено много за това взех телефона от ръката му и затворих на този Гари "бих искал поне веднъж да ме чуеш когато ти говоря!"

"Какво искаш Леон ?"

"Защо трябваше да го казваш? Виж,момичето избяга заради теб"

"Хубавка си си намерил този път,но е срамежлива"

"Татко,стига! Казах ти че не сме заедно"

"А какво правехте тук?"

"Учехме"

"Ти и учене?"

"Да,ако поне малко се интересуваше щеше за знаеш че имам добри оценки и че след няколко дни отивам в Испания за математическо състезание." Казах вече изнервен,взех учебниците си и тръгнах към стълбището качвайки се на горният етаж и влязох в стаята си. Оставих ги на бюрото и погледнах през прозореца. «ще направя всичко за да ви покажа че не съм за подценяване» си казах и седнах на въртящият се стол, отворих тетрадката и учебника си и започнах да решавам задачите които не успяхме да довършим с Лили.
Не знам как да се отблагодаря на това момиче. Дори след ужасното ми държание тя продължава да ми помага. Прекрасна е.

Леон! Мисли за математиката ,не за Лили!

***

"Провери ги" казах на тъмнокосото момиче пред мен поставяйки тетрадката си на мина й. Тя ме погледна странно,но без да казва нищо взе химикалката си и прегледа задачите. Изведнъж на мястото на сериозното й изражение се появи усмивка.

"Браво на теб!" Каза и се усмихнах доволно. "От къде преписа?"

"Какво? От никъде! Не съм спал цяла нощ за да ги направя"

"Спокойно де. Просто се шегувах. Значи няма да е нужно да учим пак заедно"

"Само ако искаш да прекараш време с мен" казах намигайки й. Взех нещата  си и отидох на последният чин където седнах до Тони.

"Какво беше това?"

"Кое?"

"Усмивки,намигания.. Какво се случва с теб?"

"Нищо помогна ми с ученето"

"По биология ли учихте"

"Не,по математика."

"А колко си влюбен в нея?"

"Достатъчно" какво??

Огледален святWhere stories live. Discover now