Огледална любов

Глава 11.1

Бутнах вратата с крак, лавпата се светна тогава и виждах, че това е Раян.

-Боже, жено!-отдръпна се назад

-Какво правиш тук?-попитах го

-Защо не заключваш?

-Не отговарям на въпроса с въпроса.-Все още стоят с ножа и тигана в ръцете -Да не си решил да ме убиваш?

-Ти си тази с ножа и тигана.-вдигна ръце във въздуха

-Помислих, че някой е решил да ме обира.-Защитих се и оставих всичко на масата

-Ако беше заключила, няма да мислиш нищо такова.-поклати глава

Извъртях очи и си взех купата с готовите пуканки.

-И какво, остави сестра ми и брат ти?-повдигнах вежди и отидохме в хола

Погледна ме на криво и се замислих. Ами те двамата все пак бяха двойка.. Да, като се замисля, по-добре че ги е оставил.

-Мда и реших да дойда при теб.-кимна

-Ходи при оная блондинка от дискотеката..-чакай. Това аз ли го казах? На глас?

Спогледахме се с момчето, но никой нищо не каза. Пуснах телевизора и се гледах в предаването.

-Можеш да спиш горе в една от гостните.-казах след минута тишина

-Добре.

Трябва да заключа вратата. Оставих купата настрани и станах от дивана. Отидох до входната врата и я заключих. В този момент тока спря.

-Чудесно. Просто чудесно.-въздъхнах 

Сега беше напълно тъмно. Раян се засмя и го погледнах.

-Кое му е смешното?-бях объркана 

-Нищо, просто..-отново се засмя -Това ми напомня, когато бяхме във вилата за Нова Година и отново бяхме само двамата. 

-Много забавно.-извъртях очи -Ще се кача да вземе одеала, защото всичко се изключи сега. Включително отоплението за горния етаж.

Това ако не се нарича шибана съдба, не знам какво е.  

-Да помогна?-попита мъжа, който си седеше най спокойно на дивана

-Може да запалиш камината.-отговорих 

Включих си фенерчето на телефона си и се качих до горе. Взех две завивки от стаята ми и слезнах на долния етаж. 

-Е, аз лягам. Уморена съм.-настаних се в креслото и се завих 

-Наистина ли ще ме оставиш сам?-засмях се и затворих очи

-Имам си работа утре.-въздъхнах 

-И каква по точно?

-Не те засяга.-промърморих и се унесох 

Глт на Раян 

Момичето в креслото заспа, а аз писах на брат ми. Е, явно навсякъде е спрял тока, защото и при тях няма. Отпих от чашата вода която Ема ми бе дала и я погледнах. Утре щеше да е цялата схваната. Станах от дивана и я взех на ръце. Бях готов да се изправя, щом я оставих на дивана, но установих, че ме е хванала здраво за ръката и явно нямаше намерение скоро да пусне. 

-Ема..-погалих я по главата

-Мм..-измънка 

-Може ли да ме пуснеш?-попитах 

Отговор така и не получих в следващите две минути. Въздъхнах и оставих телефона си настрани. Господи, дано не получа още един шамар, че съм си позволил за пореден път да спя до нея. Легнах, като я преместих да лежи върху гърдите ми. Така поне щеше да ни е и на двама ни удобно. Затворих очи и скоро се унесох.