Огледална любов

Глава 18

-Аз самия нямаше да имам сили да я погледна ако го направех.-разтрих врата си -Не знам. Честно казано, не очаквах да заплаче. Преди не съм я виждал толкова разстроена. Но при първия удобен случая я взимам при мен. Няма да се замисля.

-Какъв е плана?-Сам ме гледаше сериозно

-Отивам и работя. Първия месец, може би два ще съм на една забутана квартира, докато изкарам добри пари и си наема по-добра. През това време ще влагам пари и във фирмата която искам да създам. В момента в който стане това, взимам и Ема при мен. Стига да иска все още.-говорех за плана му -Предпочитам сега да се тревожа за парите си отколкото след 3 4 години.

-Влюбен си.-брат ми се усмихваше -Но и тя е.

-Мисля за бъдещето.-свих рамене замислено

-Добре, обичаш я. Ооо, Раян е влюбен и обича момичето до себе си. Кой си ти по дяволите?-извъртях очи

-По тихо, идиот. Остави това.. Преди малко Ема спомена, че също има нещо да ми казва. Но искала да го каже на вечеря. Щом аз съм поднасял такива новини на закуска, тя ще го направи същото на вечеря.-поех си въздух

-Предполагаш ли какво може да е?-Сам зададе следващия си въпрос

-Попитах я дали е бременна, но нито се съгласи, нито отрече. Не знам. Имам чувството за месеца в който ще съм с нея всеки ден, ще го превърне хем в Рай хем в Ад.-поклатих глава

-Мислиш да се виждаш с нея всеки ден?

-Да. Искам това време което го имам, да го използвам на макс с нея и ще го направя.-погледнах си телефона

Видях, че е писал шефа и му отговорих набързо.

-Кой си ти по дяволите?-брат ми отново повтори въпроса си от преди малко -Раян който познавам, мрази връзките, гледа само за него и не го интересуват другите. Този който сега стои срещу мен мисли за бъдещето, и не само за неговото, а и за момичето до него.

-Млъквай.-станах

-Къде отиваш сега? Стой имам още въпроси.

-Няма начин, братле.-поклатих глава

-Ако е бременна какво ще правиш?-застинах от въпроса му на място

Обърнах се към него и се замислих. Какво наистина щях да правя? Не знам. Но едно беше сигурно, нямаше да я оставя сама.

-Не знам. Но няма да я оставя.-свих рамене

-Мислиш ли? Никога не си харесвал толкова много децата.-извъртях за пореден път очи

-Не знам. Питай ме довечера, ако каже, че наистина е бременна. Тогава ще помисля и ще ти кажа.

В този момент звънна телефона на брат ми.

-Ало. Ами не точно. В момента сме извън града. Да. Това е супер. Ами добре. Ще му кажа, ще кажа и на тримата. Добре. Супер. Чао, мамо.

-Какво стана?-попитах го

-Нашите се прибират утре, и мама предложи вечерта да се съберем всички.

-Ясно.-кимнах

4 часа по-късно

Момичетата слезнаха долу и седнаха при нас.

-Наспа ли се?-попитах я на Ема

-Мхм.-потърка очи и се сгуши у мен

Беше тъжна. Замислена. Личеше й, че заминаването ми, е рефлектирало върху нея и то доста.

-Вечерята е готова, така че щом изстине може да седнем да хапнем.-спомена брат ми

Погледнах отново момичето до себе си, което с нищо не издаваше, че иска после да ни каже нещо. Какво ли щеше да каже?

-Сготви ли сте?-попита Иза -Какво?

-Пържоли с пържени картофки, и за десерт шоколадов чийзкейк.

След няколко минути седнахме на масата, за да вечеряме.