Огледална любов

Глава 18.2

Дали всичко ще се нареди както трябва? Господи, дано всичко се нареди. Дано всичко бъде наред. Дано всичко е както трябва.

-Ем..-чух гласа на Раян зад себе си

-М?

-Какво има?-клекна да бъде на моето ниво

-Нищо.-свих раме -Замислих се нещо. Нещо станало ли е?

-Не. Но се забави, а и излезе от кухнята без да ме погледнеш..

-Извинявай, просто.. още облислям информацията от вчера. Всичко ми идва в повече. До вчера бях студентка с един малък кръг от хора.-преглътнах

-Всичко ще се нареди.-целуна ме по челото

Кимнах в знак на съгласие и отпих от кафето което си бях направила. 

-Хайде да слизаме. Със Сам направихме палачинки.-мъжа целуна рамото ми 

-Не съм гладна.-въздъхнах -Но ще сляза.

Затворих си сака и станах от земята. Взех си чашата с кафе, както и телефона, и слезнахме долу. Чинията с палачинките беше на масата в хола, заедно с буркан шоколад. Сам и сестра ми също бяха в хола. Седнахме и отпих отново от кафето. Телефона ми звънна и видях, че е майка ми. Станах и излезнах отвън, за да говооря на спокойствие.

По телефона

-Ало.-вдигнах 

-Хей, Ема.. току-що говорих с момичетата които ще предствят марката. Разбрахме се утре да се видим в студиото и да говорим. 

-Не си ли в Париж?-бях объркана и седнах на шезлонга до басейна

-Какво са няколко часа полет?-засмя се жената отсреща

-Добре.-усмихнах се леко

-Нещо станало ли е?-Раян излезе и седна до мен

-Малко съм уморена, но нищо сериозно. Ще те оставям, но утре ще се видим. Даже ще взема с мен и Иза.

-Добре, до утре тогава.

Затворих и погледнах мъжа до мен.

-Какво стана?-попита

-Утре ще се видя с майка ми и моделите с които ще се снимаме и представят марката ми. -обясних -Хайде да влизаме, защото трябва да се оправим и да тръгваме. 

Станахме от дивана и влезнахме навътре. Оправихме набързо масата и след 20 минути вече бяхме потеглили. И както винаги забравих да спомена на Иза за утрешните планове. Писах й набързо, а после оставих телефона си настрани. 

-Какво си говорихте с Иза?-попита мъжа изведнъж

-Ами, тя попита защо не съм й казала за решението ми. И си обещахме в седмица поне веднъж да се виждаме, защото през другото време тя си е със Сам, а аз с теб и нямаме време да се видим.-обясних

-Мхм.

-Мхм.

Затворих очи и си поех въздух. След месец вече всичко щеше да бъде различно.

-Ема..-чух гласа на Раян

-Да?-отворих очи

-Премести се с мен в Италия.-ококорих очи

-А?

-Да.

-Раян в момента не е времето за взимане на спонтанни решения.-поклатих глава -Ти искаш да се преместя, но аз имам да представям собствената си марка дрехи и аксесоари на пазара.

-Тогава след това.-погледна ме за момент

-Ще видим. Нека мине всичко и отново ще говорим.

---

Излезнах от банята и влезнах в дрешника. Облякох си бельо и отгоре една широка тениска, която ми стигаше до коленете. Върнах се в стаята и отидох до един от шкафовете. Извадих папката, която ми трябва за утре заедно с планера ми.

-Ало.-чух гласа на Раян

Погледнах го и видях, че говори по телефона.

-Да. Добре. Ами не знам, трябва да погледна в лаптопа. Аха.

Въздъхнах и си записах в планера за утре какво имам да правя.

След 10 минути Раян беше приключил разговора и легна на леглото до мен. Ръката му мина по бедрото ми и го разтри.