Усетих някакъв натиск над отчите си. Премигнах и ги отворих. Луи натискаше клепачите ми. Винаги ме събуждаше по този начин.
Станах и го целунах, след което се насочих с него към кухнята. За моя изненада, Стеф беше станала.
- Добро утро. - каза тя
- Добро утро. - отвърнах, сипвайки си кафе в любимата ми чаша.
- Направих палачинки, а тук е кашата за Луи.
- Благодаря.
Поставих Луи в столчето, нахраних го, след което закусих и аз.
Стеф ми каза, че след един час тръгваме,за това реших да си взема набързо душ и да се оправя.
Топлата вода премина по тялото ми. Настръгнах,след което свикнах. Бях се унесла в мисли за концерта довечера и за това как ли ще реагира Луи, ако въобще познае своят син.
- Ще закъснеем,ако скоро не излезеш. - Стеф се засмя от другата страна на вратата.
- Идвааам. - провикнах се.
Увих кърпата около тялото ми и излязох, стъпвайки на пръсти.
Реших да избера нещо удобно, защото знаех, че така ли иначе после ще се върнем, за да се преоблечем.
Избрах си едни дънки,черен потник,кецове и чанта през рамо. Сложих си малко спирала и вързах косата си на висока опашка.
- Парфюмът ти мирише уникално, нещо против да се напръскам? - Стеф ме попита.
- Разбира се, че не. - отвърнах смеейки се.
Излязохме и тръгнахме към някакъв салон. Стеф прегръщаше Луи през цялото време, когато най-накрая стигнахме и тя го остави в детският кът.
- Заповядай, седни тук. - младо момиче , на около 19 ми посочи празното място.
Постави една черна кърпа, след което пусна косата ми. Изми ми я, после я изправи..
- Доста е дълга. Ще махна цъфналото.
Кимнах, в знак на съгласие.
След около петнадесет минути бях готова. Леле, косата ми имаше уникален блясък,здрави къдрици и просто беше...различна.
Косата на Стеф беше боядисана в по-тъмно червено. Това определено беше нейният цвят. Беше изправена и имаше плитка в горната част.
Следващото,което трябваше да направим, бе да се погрижим за маникюрът и педикюрът си.
Избрах си френски, но на един от ноктите ми беше изобразена айфеловата кула. Беше наистина невероятен.
Ноктите на Стеф бяха полирани в червен цвят.
За първи път си правех гел лак,беше доста странно..
Излязохме от салона, взехме Луи и се насочихме към мола.
- Нали знаеш онова чувство.. Излизаш от салона с нова прическа и...
- Да,определено го знам.
- Чувствам се така. Сякаш съм нова. - засмях се
- Аз също. - отвърна
YOU ARE READING
Give me a chance
FanfictionДа имаш дете е най-хубавото нещо, но да го отгледаш сама е най-лошото. Въпреки всичките си трудности Анна е твърдо решена да отгледа своето бебе, независимо препоръките на Луи. Но когато животът пресече пътищата им отново, тя ще му даде ли шанс?
