Give me a chance

Chapter 7 | Harry.

Обмислях предложението на Хари. Главата ми беше пълна каша, защото въпросите ми изникваха , като гъби.

Чух Луи да плаче и станах рязко. Затичах се и влязох внимателно в стаята.

- Тук съм, миличък.

Взех го на ръце, прегръщайки го. Той се усмихна. Целунах го по челото и го придърпах към себе си.

- Днес също ще бъде голям ден. Отново ще се видим с татко. - изплезих му се, а той се засмя.

Аз също. Стана ми смешно,че той дори не схвана нито една от думите ми.

Поставих го на леглото, пускайки му детско на лаптопа. Изтичах в банята за един бърз душ, след което се върнах обратно. Избрах си една бежава рокля и едни черни токчета.

Върнах се в банята, за да накъдря косата си в краищата и да си сложа лек грим, спирала , гланц и руж.

Давах си зор, защото Луи мрънкаше. Съжалих за това,че си пропилях времето на дивана , вместо да се оправя. Както и да е.

Взех го на ръце и го изкъпах набързо, след което му избрах едни сини панталони и бяла тениска на момчетата. Обух му кецовете и шалът на групата , след което го поставих на столчето.

Нахраних го и го сложих в количката. Уверих се, че всичко е наред и взех телефонът .

Видях,че имам съобщение от Хари.

" Ще дойдете ли ? ".

" Да". - отвърнах със закъснение.

" Чакам ви зад сградата " . - отвърна ми

Засмях се, след което писах съобщение до Стеф.

" Ще излизам. Ще се видя с Хари " - пръстите ми натискаха екрана

" С Хари, но ? Защо ? " - попита Стеф. Беше объркана

" Дълго е. Ще видя и Луи " .

" Искаш ли да дойда ? " - оценявам това

" Не , всичко е наред " - написах набързо и прибрах телефонът си.

Излязох, бутайки количката. Качих се в асансьора и след две минутки бях долу.

Реших да си извикам такси, защото след малко трябваше да бъда там, а ако бях пеша, поне половин час.

**

Бях вече пред сградата. Имаше момичета, викайки и снимайки се с момчетата. Хари ме погледна, след което се отдръпна леко назад. Отидох зад голямата сграда, отдалечавайки се от всичкият този стрес.

- Хей.- казах притеснено.

- Здравейте. - Хари ми се усмихна , прегръщайки Луи. - Това е за него. - подаде една играчка.

Кимнах в знак на благодарност.

- А това е за теб. - подаде ми кутия с бонбони.

- О, благодаря. - мил жест. Бях изненадана.

- Е, как си ? - попита той- Добре, ти ? - отвърнах бързо

Той се засмя на притеснението ми. Почервенях.

- Изнервен, както преди всяко шоу. Още пет минути преди началото.

- Ти трябва да вървиш.

- Знам, но исках да те питам нещо.. - каза той

Погледнах го, прехапвайки устната си.

- Исках да те питам.. дали искаш да излезем ? Двамата, някоя вечер?

Видях как Луи се приближи. Беше доста.... наранен?

Стомахът ми се преобърна, виждайки него и как гледа мен, Хари и синът му. Преглътнах с надеждата тази буца да изчезне, да се махне от гърлото ми, но тя беше заседнала . Заседнала, не мърдаше. Нарастваше.

- Хари не те очаквах тук. С нея. - каза той леко ядосан.

- Би ли ни оставил на саме, за две минутки ?

- Не, викат те. Започваме. - каза силно

И се отдалечи.

- Е? - попита радостен .

Видях,че Луи го няма. За това отговорих бързо без да обмислям.

- Да.- засмях се фалшиво.

Хари ме прегърна , целуна Луи и изчезна.

Можех да видя, можех да усетя, че Луи е някъде тук слушайки това.

- Обичам те Луи. - извиках.

Чух шум, сякаш някой идваше.

Почувствах се леко засрамена, за това избягах.