Give me a chance

Chapter 5 | Nice to meet you.

* гледната точка на Луи *

За наша огромна изненада нямаше абсолютно никой.

Подадох глава в корида и огледах. Беше празно. Погледнах обратно към нея. Седеше и гледаше с невинен поглед. Изпитваше срам.

Не знаех какво да и кажа, дали изобщо нещо да и кажа.

Животът ми от тогава е коренно различен. Всичко стана преди година о пет месеца. Промених се, дори имам приятелка. Човек , когото наистина обичам . Човек, който не знае, че имам син.

- Трябва да си тръгнеш . Веднага.

- Не. Луи, не мога.

- Тръгвай се.- извиках.

Вратата се отвори, но този път бях убеден , че имаше някой.

Ето я. Приятелката ми и човекът, който ме крепеше. Бях притеснен от това, че Ан може да каже нещо . Вероятно да ми отмъсти.

- Здравей...те. - Елинор поздрави, учудена.

- Здравей. - поздрави спокойно Ана. - А ти си?

- Елинор, приятелката на Луи. - усмихна се и подаде ръка. - Ако мога да попитам същото за теб ? - засмя се тя.

- Аз..аз съм фенка на Луи. Или по-точно малкият ми син, исках да взема автограф от него. - излъга.

Въздъхнах и придърпах Ел към прегръдка.

Видях как Анна погледна надолу, изражението и изглеждаше тъжно.

- Ще вървя. Луи, благодаря за автографа.

- Няма проблем. - усмихнах се фалшиво.

Чух как гласът и се промени. Тя наистина беше наранена.

- Е, беше страхотен. - поздрави ме Ел.

- Благодаря, бейб.- целунах я.

Седнах на дивана. Поех си голяма глътка вода от студеното шише и погледнах към екрана на телефонът си. Обнових си туитъра със статус от турнето и разгледах малко.

Ел разказваше каква сватба иска да направим и ако може да бъде по -скоро.

Чувствах се ужасно . Може би, че изневерих с целувка на Ел, че нараних Анна или че съм такъв глупак. Може би всичко. Преглътнах тежко.

- Има ли нещо нередно ? - тя попита.

- Не. Не, слушам те.

Момчетата навлязоха в стаята.

- Това дете е уникално. - засмя се Найл.

- Да, определено съм съгласен. - добави Лиам.

- Мисля, че искам да стана баща. - засмя се Зейн.

- Майка му също става. - Хари се изкикоти.

Извъртях очи.

- Е какво толкова де? Все пак, нямам нищо против една приятелка.

Моля ?

- Мисля, че трябва да се свържа някак си с майката на това момче. - Хари говореше .

Не, нямаше да стане.

- Хари , остави я. Това няма как да стане. - извиках силно.

Всички ме погледнаха.

- Скъпи, добре ли си ? - Ел попита.

- Да, добре съм. Просто няма как да излезе с майката на това момче. Те са две различни личности.

- Ти да не би да я познаваш ? - Хари се заяде.

- Да. - извиках.

- Шегаджия. - добави Зейн.

Всъщност не, не се шегувах. Просто те не знаеха ,това беше най-голямата ми тайна.

* гледната точка на Анна *

Със Стеф се прибрахме, взех си душ и направих вечеря.

Разбира се , приятелката ми видя изражението ми и веднага ми се наложи да и разкажа.

- Не мога да повярвам. - каза тя, докато потапяше бисквитката в млякото си.

Кимнах, правейки същото.

- Просто започни наново.- добави тя.

- Наново ? - попитах..

- Утре ще отидем с няколко мои колежки в един клуб. Ще се позабавляваме.

- Ами Луи?

- Ще извикаме детегледачка.

- Не , не , не , в никакъв случаи.

- О, стига. Просто се забавлявай. Крайно време е.

Въздъхнах , обмисляйки думите и.

- Добре, добре. - съгласих се.

Тя плесна с ръце , доволна.

- Ще тръгвам. Стана късно.

- Можеш да останеш.

- Не, наистина ще вървя, но благодаря.

- Аз ти благодаря.

Прегърнах я и я изпратих.

Облякох пижамата си и се шмугнах под завивките, прегръщайки Луи.

A/N :

Вече нямам идеи. Мисля , че става тъпа. Наистина тъпа, но очаквам мнения и смятам да започна НОВ и ПО-ИНТЕРЕСЕН ПРОЕКТ.