Проклятието на Храмът на Кървавата луна

Спомени

Очите на жената се разшириха от изненада, когато извадих меча си, подозрението растеше във въздуха като задушаваща мъгла. Невинното й поведение избледня, разкривайки зловеща усмивка.
— Имаш толкова остра интуиция, самурай! — изсъска тя, гласът й придоби зловещ тон.
Изведнъж малкото момиче Химари се превърна в призрачна фигура. Очите й блестяха в пурпурно, а невинното й детско личице беше изчезнало. В този миг стените на привидно непокътнатата къща започнаха да изпускат гъст тъмен дим и въздухът се изпълни със зловещ шепот. Разбрах, че съм влязъл в капан, поставен от отмъстителните духове на Акумано Онрио.Отскочих назад, на косъм избегнах призрачно жило, което се протегна към мен от ръката на малкото момиче. С изваден меч отчаяно се опитвах да отблъсна духовете, които влизаха в къщата. Размахвах меча си наред и острието му минаваше през духовете като през мъгла. Някои от тях изчезнаха, но на тяхно място идваха нови. Нападнаха ме от всички страни, меча не ми беше достатъчен, за да избия до крак връхлитащите ме същества.
Жената и Химари, сега и двете призрачни същества, се носеха над земята, телата им се изкривиха в кошмарни форми.
— Трябваше да приемеш предложението ни за чай – прошепна вече не малкото момиченце.
Замахнах бясно с меча си, разсичайки привиденията, но те бяха безкрайни. Силата ми отслабна и зрението ми се замъгли.
Докато се борех за живота си с всички сили, изведнъж от пода поникнаха бодливи корени, които обвиха краката ми и бързо започнаха да се изкачват по тялото ми и заедно с това малко по малко ме стискаха все повече и повече. Корените ме притиснаха към стената, бях обездвижен. Жената се приближи към мен и със зловещ глас ми каза:
—Не искаме да те отровим, а да ти покажем истината.
И в този момент видях лицето на Акумано Онрио. Била е толкова красива жена с дълги черни коси, прекрасни тъмни очи и невероятна усмивка - усмивка, от която вече нямаше никаква следа. Зърнах образи от жестокото й минало. Настръхнах и се вцепених, като видях спомените от мъченията й в Храма на Кървавата луна. Тя беше предадена и брутално убита от селяните и отмъстителният й дух търсеше възмездие срещу всеки, който се осмели да не й помогне, когато чуе плача й.
Корените се бяха изкачили до гърлото ми. Не можех да дишам, цялото ми тяло беше покрито с рани и от тях бликаше топла кръв, която стопляше вече студените ми крайници. Но сега не беше моментът да умирам, не можех да се предам, ако се откажа Акумано Онрио ще убие още невинни хора. Затова трябваше да достигна до храма и да я спра.
Извих ръката си и хванах тръните, като ги отскубнах от пода. Вече не усещах болка, яростта ми ме напълни с адреналин. Взех меча си и отсякох бодлите. С един замах успях да убия духовете на двете жени и тогава чух гласа на Акумано Онрио:
— Ще ти дам избор, самурай, върни се в селото си и изчакай да ти дойде времето или посрещни смъртта си още сега!
Главата ми пулсираше от напрежение, а ушите ми звъняха. Стиснах здраво дръжката на оръжието си и изкрещях:
—Няма да се откажа, ще те намеря и ще те спра! Няма да се откажа!
Изведнъж къщата притихна, духовете изчезнаха и нямаше никаква следа от това, което се беше случило преди малко. Тялото ми беше напълно здраво без една драскотина. Всичко това е било илюзия. Акумано Онрио искаше да ме изпита чрез това, ако бях решил да се върна, тя щеше да ме убие на секундата, но пощади живота ми само, защото видя, че имам силна воля. А аз чак сега осъзнах колко голяма сила има тя и, че със сигурност ще намеря смъртта си, когато се изправим с нея лице в лице, но въпреки това АЗ НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА!