Copycat

глава първа

Искам да кажа, че тази  история ще бъде много бавно ъпдейтната , защото ще качвам по една глава на месец.
Първо ще започна с дните преди рождения ден на Юнги ( защото той е главния герой)

*Г.Т. неутрален разказвач
Понеделник.
Беше една ветровита пролетна сутрин. За пролет, си беше доста студено. Всички ние свързваме студа с тишината, но тук не беше така. Навън цареше хаос. Най-вече заради бягащите по улиците тинейджъри, които бягаха от своите зли копия . Някой хора , отдавна са убили копието си ,на други пък, сега им предстои. Така беше ситуацията и с нашия герой Мин Юнги. Той навършваше осемнайсет след три дни.

Юнги блажено спеше докато не го събуди познатият за него, досаден звук на алармата. Той едва отвори очи , само за да разбере,че ще закъснее за своя семестър (в университет е (: ) . Той мързеливо стана от леглото си и отиде в кухнята. Младият мъж си нямаше и представа ,че само след три дни живот му ще се превърне в кошмар .

Юнги отиде в кухнята. Отвори хладилника и си взе бутилката с прясно мляко. Изпи я на бързо и излезе. Приготви си дрехите и се облече на бързо.  После излезе от апартамента си и извика асансьорът .

Когато той се качи в асансьорът , Юнги се загледа в малкото полу-счупено огледало на едната страна . Той се загледа в косата си. И... Когато изведнъж видя нещо... Това беше... Точно така. Беше негова копираща котка. Юнги се изкрещя , но за негово нещастие точно тогава асансьора слизаше и хората го чуха . Всички го гледаха странно, а той просто си излезе и продължи да върви към университета.

Не след дълго големите врати на университета се появиха пред очите на Юнги.
- ,,Ох , супер, сега се сетих ,че имаме тест "- Каза си той и мъмрейки си под нос влезе в сградата. Изкачи се до последния пети етаж. Влезе в стаята и беше посрещнат от гневен професор .
Юнги не посмя да каже нещо просто седна .

Края на деня. Юнги слизаше по стълбите докато изведнъж не се подхлъзна и падна. Докато се осъзнае зад него се чу нечии глас .

- Досадно е да ти се случва всеки ден , нали?- Каза мистериозният човек.

Когато Юнги се съвзе,той леко погледна към него... Той. Видя себе си.
Изплаши се до смърт. Затвори си очите и си каза ,че това е просто сън .
След няколко параноични минути той стана , взе си нещата и бързо закрачи към изхода на университета. Юнги си извика такси. Тъй като университета му беше далече, той пътуваше по половин час.

Вече се свечеряваше . Улиците потънаха в мъртва тишина, а уличните лампи от време на време святкаха. Юнги беше полу заспал , преди да получи съобщение . Сънливо отвори очи . Взе си телефона и провери съобщението.
,,2 дни и четиринайсет часа". - Това беше отброяването на времето до рожденият му ден. Юнги опита да провери кой го е пратил. Името му беше ,,Аз съм ти". Тогава Юнги изпадна в истерия. Нима... Е истина ?

В главата му се въртяха неща като ,,Дали ще умра?" ...

Дано ви стана интересно !