Copycat

глава втора - един ден и трийсет минути

Г.Т неутрален разказвач.

Четвъртък.

Най-омразният ден за всички. Мин Юнги не прави изключение. Е, всъщност той не харесваше никой от седмичните дни. Освен може би петък. Но, вече дори петъкът няма да е хубаво нещо.

Юнги стана и се оправи за училище ( нарича се даскало миличък ).
В началото Шуга изглеждаше добре, но случките от вчера го изяждаха отвътре... Нещо не беше в ред. Всъщност , много неща се бяха объркали около този човек. ,,Мин Юнги центърът на загадките ". Така беше познат той. Естествено,ако го видиш на улицата, първото нещо което ще ти дойде на ум ,е че той е депресиран тинейджър. Не точно.

Юнги слизаше по стълбите. Беше избрал да слиза по стълбите, заради случката от вчера. Не , че имаше избор,де. Той излезе от сградата. Запъти се към университета. Вървеше по една от по-тъмните улички. Така беше свикнал. След минута две реши да си провери телефона. Беше закъснял с 10 минути.

–,, Ох , мамка му" - Мислеше си той и в този момент забърза крачката. След около половин час стигна, но нямаше смисъл да бърза повече, все пак беше изпуснал първата лекция. Той вървеше по един от коридорите на 4ти етаж. Етажът беше доста тесен и в същото време беше и доста мръсен. Изглеждаше като от филм на ужасите... Но, на Юнги не му пукаше особено, все пак не е толкова,, страшно ". Единствено страшно за него нещо беше да не се върне в психиатричната клиника. М да. От дете бяха диагностицирали Юнги с шизофрения... До 15-тата си годишнина беше затворен в психиатричната клиника. Там беше отвратително... Там се отнасяха с тях като с чудовища. Юнги не беше изключение. От там всъщност дойде и неговата фобия от тесни пространства. Там за наказание те вкарват в чисто бяла стая... Това беше нечовешко...

Юнги се подхлъзна и падна. Той падна точно пред вратата на една от изоставените стаи . Подтикнат от любопитството си, Юнги реши да надникне вътре. Изправи се и погледна през ключалката. Там имаше една локва... От кръв ???
Тогава един професор го забеляза...

-Ей! Какво правиш!? - Юнги се изплаши и се затича през коридорите. Професорът го преследваше.
Юнги тичаше и изведнъж една ръка го хвана.  Другото момче го заведе в една от класните стаи. Най-вероятно за да го предпази от професора.

- Благодаря ти, ъмм ...- Каза Юнги който се загледа в другото момче.

- Хосок. - Каза другото момче и се усмихна  {i love that smile ,bro}.

- Ами все пак, благодаря ти ,че ме спаси. И все пак , защо този ме преследваше?? Аз просто погледнах през една врата.

- Всичко си има причина. Просто не знаеш каква е тя .

След около 10 минути двете момчета излязоха от стаята. Отидоха си в стаите .

Вече беше около десет часа. Юнги отдавна беше свършил работата си и се прибираше вкъщи. След малко осъзна ,че бе преследван . Беше преследван от един висок мъж с качулка и черно кожено яке.
Юнги опита да го игнорира, но тогава мъжът дойде към него и го хвана за рамото. Тогава Юнги се обърна.

- Боже! Хосок! - Изкрещя се Юнги, но си личеше,че по-скоро си отдъхна. - Разбирам,че сме приятели, но все пак защо???

- Извинявай. Просто те видях и исках да дойда при теб... И без това си нямам какво да правя. Пък и баща ми е пияница, така ,че повечето време прекарвам навън...

- Ъм, добре! Нека да си говорим???

Те тръгнаха по тъмните улички и си говореха... Тогава Юнги реши да си погледне телефона... Пишеше ,,един ден и трийсет минути ".

- ,, Какво по дяволите трябва да е това , за бога !?" - Помисли си той.

Хора вече скоро наближава и една от финалните глави ! Хе,хе шегичка. Просто следващата глава ще е най-страшната { за сега }.
Дано ви харесва тази история.
Между другото тука си мисля да има малко sope контент,но не съм много сигурна. Също така се извинявам ако има правописни грешки.

- I purple you 💜