The Eros Stone

Chapter 2- Моят нов дом

Сладкиш ли ме нарече?! Ужас. Гади ми се. Може ли пликче за повръщане? Някой? Някой? Добре, явно няма къде да върна закуската си, затова по- добре да се ориентирам към измъкване от това ужасно положение.

- Не съм ти нито мацка, нито сладкишче- срязах го със студен тон аз.-Ясно ли ти е?

- Явно пътуването не ти понася- отбеляза къдравият и мазната му усмивка бързо се скри от лицето му.- Доста си заядлива.

- Всъщност съм добро момиче, но само с хора, които НЕ плещят глупости- отговорих язвително.- Ти не попадаш в тази графа.

Той отвори уста да каже нещо, но Зак го прекъсна.

- Предлагам с Ева да се насочим към изхода на терминала- погледна ме сериозно чернокосият и сграбчи ръката ми.

- Аз предлагам да намерим биячи и да сритаме задника на този къдравия, а после да се насочим към изхода- усмихнах се приветливо аз и всях смут у останалите момчета.

- Тръгвай!- скара ми се Милър и ме задърпа към изхода.

Не се бяхме отдалечили много, когато някой се провикна зад нас:

- Милър!

Двамата с новия ми приятел спряхме и се обърнахме. Онзи къдравия се хилеше мазно и каза:

- Довечера в 22:30, бар Funky Buddha. И ти си поканена, малката!- той намигна и се засмя- Въпреки че, вероятно по това време вече спиш сладко, сладко, с плюшеното си мече.

Сега пък малка! Този ще спре ли да ми измисля прякори? Плюшено мече! ЩЕ ГО ПРЕБИЯ!!! Понечих да отговоря нещо, но Зак стисна ръката ми толкова силно, че щеше да я счупи, след което вдигна палец в знак, че е разбрал и ме поведе към изхода. Изглеждаше ядосан. Явно защото се заяждах с приятеля му. Но аз съм си такава... когато чувствам накърнена гордостта си, отвръщам на удара. Пък и не му казах нищо особено...

Излязохме на стоянката за таксита и Милър се погрижи да спре една от колите. Той качи багажите ни в багажника на автомобила и ми отвори вратата, като един истински кавалер.

- Зак, ядосан ли си ми?- зададох въпроса си още преди младежът да е седнал таксито.

- Даунинг Стрийт 10- каза Зак на шофьора и се обърна към мен.- Не, не съм. Просто не трябваше да се заяждаш с Хенри.