The Eros Stone

Chapter18- Следваща дестинация- Корсика

       Две минути?! Да измина цялото това разстояние за две минути?! Аз да не съм супермен?! Господи, в какво се забърках!

Огледах тялото си и пъхнах камъка в задния джоб на панталона си. Слязох бавно от короната и внимателно запристъпях по перилото. Успоредно на мен вървеше Хенри, който следеше с уплаха всяко едно мое движение. Аз също не откъсвах очи от него, просто защото някак присъствието му ме успокояваше. Изведнъж образът на Стивънс изчезна от очите ми. Уплаших се и се огледах, когато осъзнах, че почти съм стигнала до края на перилото.

Вратата се отвори и ръката на Ленард се протегна към мен. Сграбчих я веднага без дори да се замисля и преди да мигна бях издърпана на безопасно място. Откинс откачи кукичката на гърба ми, след което ме притисна силно към себе си и започна нежно да гали главата ми. В заетата от нас поза можех да чуя забързаният ритъм на сърцето му. Изглежда не само аз бях уплашената тук. Студен вятър повя и ме накара да потреперя. Не бях усетила колко ми е студено, точно до преди секунда.

- Добре се справи, малката!- прошепна младежът и ме пусна. Той свали от релсата въжето, на което до преди малко се крепях, и затръшна вратата зад себе си.- Сега да побързаме, преди да са ни хванали.

Кимнах и се опитах да разкопчея катарамите на жилетката, но ръцете ми все още трепереха и не можех да ги помръдна.

- Дай на мен!- намеси се Ленард и със светкавична скорост премахна всички катарами и свали жилетката от гърба ми. Преди да се усетя коланът също бе свален от кръста ми и момчето бутна в ръцете ми дрехите, с които дойдох.

- Къде е Хенри?- попитах докато обличах палтото си.

- Чака долу, но в момента това не е най- големият ти проблем- отговори Откинс докато тъпчеше в един сак приспособленията, които ползвах.

- Защо да не е?- учудих се аз, а момчето си изправи и ме потупа по рамото.

- Защото рискуваш да те хване полицията.

Ококорих очи и без да чакам и минута повече се затичах по витите стълбички, по които се качих на идване. Краката ми все още трепереха от изживяния ужас и на негово място идваше следващо приключение, което ме караше да треперя още повече. Нямам думи просто. Толкова много стрес за една вечер никога не съм понасяла.