Not all monsters do monstrous things

Реални кошмари

Усетих го по вените си. Ледът, който премина ме смрази. Започнах да се задъхвам и паднах на колене. Марсел и Тиерий дойдоха до мен. Виждах, че ме викат, но не можех да ги чуя. Случваше се за първи път от осем години :
Всичко беше в кръв, аз бях в кръв. Единственото, което виждах бяха телата. После го усетих; мина като лед през мен. Не знам какво го предизвикваше, но беше ужасяващо. После всичко избухна. Надявах се никога повече да не се наложи да го изпитам отново.
Сега усещах същото.
- Лени! Лени!
- Лена? Добре ли си ? Лена!

- Д-добре съм. Добре съм.
Изненадах се, когато видях, че и Диего ме гледаше изплашено.
- Нищо ми няма.- смотолевих.
Когато успях да се изправя проговорих :
- Искам да видя тялото.
За радост никой не се опота да ме спре. След толкова години пак се случваше. Единственото, което успях да направя беше да избягам от там. Да избягам от спомените си.
~~~
- Къде бяхте?
Нямах сили да отговарям, затова просто се качих в стаята си. Заключих вратата и легнах. Дори не бях забелязала сълзите. Не исках да си спомням.
Дойдох тук за да започна отначало. Станах от леглото, взех телефона и слушалките си, отидох на бюрото, намерих ск лист и молив и започнах да рисувам.
~~~
Винаги се успокоявам, когато рисувам.
Това е моят начин да избягам от реалността.
На вратата се почука. Очаквах да видя Марсел или Анна, но беше Тиерий.
- Какво искаш?
- Да видя как си.
- Прекрасно. Благодаря. Сега си върви.
Опитах се да затворя вратата, но той я подпря с крак.
- С приятелката ми ще излизаме и исках да те питам дали искаш да дойдеш.
- Не знаех, че имаш приятелка. И не, няма да дойда. Не искам да ви преча.
- Няма да ни пречиш. Хайде де. Трябва да си доволна, че не те питам за езерото.
Тъкмо щях да му отговоря нещо остроумно, но той продължи :
- Няма да питам, но искам да дойдеш.
Гледаше ме толкова мило, че нямаше как да му откажа.
- Сигурен ли си, че гаджето ти няма да има нищо против?
- Сигурен съм. Чакам те долу.
Затворих вратата под носа му.
~~~
След 15 минути бяхме пред магазина на приятелката му. Вътре имаше всичко.
Всичко, което ще послужи на една вещица.
- Тиерий!
Чувствах се не на място до тях.
- Ела, това е Лена. Лена, приятелката ми Ела.
Тъкно щях да поздравя, но Тиерий продължи. Тея хора постоянно ме прекъсваха.
- Лена е приятелка на Марсел. На петнайсет е.
- Приятно ми е, Лена.
- И на мен, Ела.
- Вампир ли си?
-Ааа, не...точно. Сложно е.
-О. Добре. Е, ще вървим ли?
След като излязохме от магазина се насочихме към едно кафене на другата улица.
Още на вратата ни посрещнаха.
- Ела, Тиерий! Коя е младата дама?
Това обращение ме накара да се засмея.
- Лена. - отговорих.
- Приятно ми е, Лена. Аз съм Саймън. Нека ви заведа до масата.
~~~
- Аз искам лате.
- Кола.
- Фрапучино с шоколад.
- Лате за Ела, кола за Тиерий и за красивата Лена - фрапучино с шоколад.
~~~
- Благодаря, че ме накара да дойда.
- Пак заповядай.
- Приятелката ти е готина.
- Мисля че знам.
~~~
Когато се прибрахме нямаше никого. Ан също я нямаше. Не знам защо, но не се притесних, се пак я познавах. Най - вероятно беше отишла в някое кафене. Ако не бях толкова изморена щях да я потърся. Отидох в стаята си и си легнах.