Имаше лек вятър. Но не го усещах. Усещах единствено човекът, който ме беше прегърнал. Човекът, с когото исках да прекарам живота си. Обърнах се и му се усмихнах, а той ми отвърна. Прегърнах го през кръста и облегнах глава на гърдите му. Клаус хвана една от къдриците ми.
- Обичам те, Лена.
- Обичам те, Клаус.
- Знаеш, че никога няма да те пусна, нали?- попита.
- Знаеш, че никога няма да ти позволя да ме пуснеш, нали?- отвърнах.
Той се наведе и ме целуна. Вече не се притеснявах, че няма да има друг такъв момент. Защото от сега до края на вечността, всички моменти бяха наши.
YOU ARE READING
Not all monsters do monstrous things
VampireНо, странно е как за един миг животът ти може да се преобърне. Как от безжалостен хибрид се превръщаш в човек завладян от една мисъл. В моя случай тази 'една мисъл' беше момиче на име Лена. Не знам как, но тя преобърна живота ми. Казвам се Ле...
